Полярните експедиции

Б елгийците са изключително горди от един свой общ проект- в началото на септември в Брюксел бе обявено създаването на полярната станция "Принцеса Елизабет".

Научно-изследователската станция бележи голямото завръщане на белгийците в Антарктика след 40-годишно отсъствие.

Екип от около 50 изследователи, учени и инженери ще изучават отражението на глобалното затопляне.

Станцията е много важна от гледна точка на околната среда. Всъщност за първи път научна база ще функционира на сто процента в помощ на възобновяемите енергийни източници.

Модулът изглежда сякаш излязъл от научнофантастичен филм

Той бе предварително монтиран в Брюксел, специално за да бъде показан пред обществеността. Новата белгийска полярна станция е истински гигант, изпипана до последния сантиметър.

Сглобяването в Брюксел бе и като генерална репетиция, защото веднъж базирана в Антарктика, няма да бъде възможна промяна в конструкцията й.

Ръководителят на проекта Готие Шапел разказва, че самото разполагане на станцията включва и място за живеене, макар че е предвидено и още място за лаборатории.

Станцията ще може да подслони 12 души, но мястото лесно би могло да бъде разширено за 20 души, дори и повече.

Все пак пространството е ограничено. Вътрешността е мобилна, като в болница. Главната особеност на тази станция е, че тя е проектирана и дори мястото е избрано, така че да бъде

избегнато натрупването на сняг, който да спира светлината

Съвсем скоро предстои експедиция до Южния полюс, за да бъде уточнено окончателното място на разполагане на базата.

Ален Юбер е глациолог. Според него Антарктика е единственото място на планетата, където температурата винаги е под нулата.

Естествено, това е особена ситуация, защото снегът остава. Снегът там представлява кристали, които се натрупват, а между тях и малки въздушни сфери, превърнали се в заложници на леда.

"В момента има 4800 метра дебелина на снега в центъра на континента. Чрез техниката успяваме да проникнем и да освободим тези "въздушни топки".

По този начин ще получим информация за газовете, които са присъствали преди в атмосферата и ще имаме данни изобщо на климата на планетата", разказва Юбер.

Изграждането на белгийската станция в Антарктика отговаря на абсолютно всички екологични изисквания. Водата и отпадъците ще се рециклират, а отоплението ще се осигурява чрез слънчеви панели.

Представителят на Международната полярна фондация Юго Доклер припомня, че допреди година-две

към Антарктическия договор бе добавен протокола от Мадрид, който е за опазването околната среда

Така че Антарктика е запазена като истински природен парк. Предвидени са специални стриктни мерки.

"Смятам, че тази станция може да даде пример на другите страни. За момента тя е уникална, но вярвам, че много бързо примерът й ще бъде последван от други страни.", подчертава Доклер.

Целта на това полярно предизвикателство е също така да покаже, че Белгия притежава знанията и уменията, както и технологиите да разгадае климатичните промени. И да приложи разкритията си по посока на съкращаването на вредните емисии газ в атмосферата.

Антарктида е един колосален хладилник, който влияе върху климата по цялото земно кълбо, е оценката на първия български полярник - физикът и метеоролог Цончо Чапанов, работил на Ледения континент.

Неслучайно Световната метеорологична организация обяви за тема на 2007 година "Полярната метеорология: разбиране за глобалните въздействия".

Редица български учени участват в първите изследвания

на метеорологичните процеси и явления в южните полярни ширини относно глобалните ефекти върху климата на планетата.

Още през 1967 г. Чапанов престоява четири месеца на Ледения континент в екипа на полярната станция "Мирний" и обект на изследванията му е тънкият слой на атмосферата, който има значение за авиацията.

По-късно българите стават едни от първите заселници на Антарктида. Първата национална антарктически експедиция се провежда от ноември 1987 до май 1988 г. Целта й е избор на подходящо място за българската база "Св. Климент Охридски" в Антарктида, основана на остров Ливингстън.

Приносът на българските метеоролози, работили там не е малък. От 1993 г. насам винаги когато на базата има хора, се правят метеорологични наблюдения.

Така на основа на събираната информация метеорологът д-р Крум Велчев е направил

типологизация на циклоните, на траекториите им и на видовете време

Известно е, че мястото на българската база, остров Ливингстън, се намира при пролива Дрейк, където има интензивна атмосферна динамика и това е една от най-ветровитите зони на планетата, т.нар. "ревящи ширини".

Българските учени се занимават и с глациологични изследвания, които засягат увеличаване или намаляване на обема на ледника, неговата скорост на движение.

Проектирани са и са изработени няколко глациоложки сонди, с които са извършени над 30 сондажа на дълбочина 20 метра. Изследванията показали, че в реално време протича процес на затопляне.

За около 10 години на остров Ливингстън фронтът на ледника се е отдръпнал с близо 250 метра, появили са се нови островчета. В края на ноември предстои да замине нова експедиция.

Предстои участниците в нея да построят и обзаведат нови научни лаборатории, да бъде пусната в експлоатация пречиствателната станция за отпадни води. В състава на новата българска полярна експедиция ще бъде включен и учен от Монголската антарктическа асоциация.