Пълното изказване на Джеймс Пардю пред конференцията на съдиите

Н�а �ависимо от внушителните постижения е необходимо да се продължи с реформата.
Говоря като човек, който изпитва изключително уважение към вашата страна и топли чувства към нейния народ.
Бих желал да споделя моите виждания за някои значителни слабости в българската правосъдна система.

Смятам, че тези слабости трябва да намерят своето решение открито, честно, непредубедено за доброто на България и нейното бъдеще.

Днес все повече расте загрижеността във и извън България заради неспособността на българската правна система ефективно да води борба с организираната престъпност и да занижи нивата на корупция, особено в съдебната система.

Тези проблеми са пречка за инвестициите, те блокират икономическото развитие, задушават личната инициатива, корумпират или прогонват младите хора и струват на държавата милиони загубени приходи.
Може би най-вредното е, че те водят до загуба на доверието сред гражданите в демократичните институции и процеси, включително и в съдилищата.

Това не е тайна.
За три години в тази страна съм слушал жалбите от създалата се ситуация от хора от различни професии - от студенти до пенсионери, от инвеститори до дребни предприемачи, от полицаи до шофьори на такси.

За съжаление
властите като че ли са влезли в омагьосан кръг на взаимни обвинения
и сочене с пръст.
Полицията, съдилищата, прокурорите и следователите взаимно се обвиняват за провала на съдебната система и за това, че тя не функционира надлежно.
Действа като в тъмните времена.
Всички институции носят дял от тази отговорност.

Позволете да се съсредоточа върху един от компонентите на правната система - прокуратурата.
От нея се очаква да осъществява контрол върху досъдебната фаза и да изправя престъпниците пред съда.
Правя това като приятел, който е загрижен за съдбата на България, и като чуждестранен дипломат, който не е така уязвим на ответни действия.

По време на моя мандат в България прокуратурата просто не бе ефективна в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Кой може днес да отрече, че организираната престъпност доминира в някои отрасли на българската икономика.

Ръководителите на организираната престъпност парадират със своя имунитет и недосегаемост пред закона.
Техните въоръжени кавалкади с номера на колите, които отразяват суетата им, могат да бъдат видени навсякъде в страната.

Нагли прояви на насилие продължават да се случват в България и това е застрашаващо.
Криминалните групировки водят битки помежду си и извършват убийства.
Откак съм посланик, над 30 убийства, свързани с организираната престъпност, бяха извършени в България.

Към днешна дата нито една водеща фигура на престъпността не е била ефективно подведена под съдебна отговорност за каквото и да е деяние.
България освен това прихваща и засича огромни количества наркотици и фалшива валута, но колкото и да е странно, няма успешно завършили дела срещу босове от наркотрафика и фалшифицирането на валута.

Като външен наблюдател не мога да си затворя очите пред това, че
правомощията на прокуратурата често се използват за открито политически цели,
особено за притесняване на печата или на тези, които разобличават корупцията.

Неотдавнашната заплаха за подвеждане под съдебна отговорност на уважавани международни медийни организации за това, че са показали репортаж за предполагаема корупция на високо равнище в България, в една спортна организация, е ярък пример в това отношение.

Така силата на прокуратурата се насочва срещу тези, които разобличават корупцията, а не срещу онези, за които се предполага, че са корумпирани.
Съдебната система всъщност е обърната нагоре с краката.

Подобна ситуация е несъвместима с функциониращата демокрация.
Една международна новинарска организация едва ли би се притеснила от заплахата за подвеждане под съдебна отговорност.

Често такива заплахи всъщност само потвърждават верността на нейните репортажи.
Разбира се, ако Би Би Си е нарушила българското законодателство, този инцидент трябва да бъде разследван.
Но все още не сме видели подобно усърдие при разследване на корупцията, за която става дума в репортажа на Би Би Си.

Този епизод би бил доста забавен, ако обаче изключим един фактор.
Посланието към българите чрез този инцидент.
То е следното: ако прокурорите могат да атакуват новинарска организация с международен престиж заради това, че разобличава корупцията, какво ли може да се случи на български гражданин, който разобличава престъпността и корупцията.

Случаят с Би Би Си е отражение на манталитет, който ни връща към най-тъмните дни на потисничеството през Студената война.
Той разкрива едно системно несъвършенство, което уронва престижа на съдебната система в България, върховенството на закона и накърнява международната й репутация.

България се е устремила към едно по-добро бъдеще.
Страната е членка на НАТО, съюзник, водеща страна в ООН и ОССЕ и бъдещ член на ЕС.
Предвид новото й международно положение тактиката и нагласите на авторитарното минало трябва да бъдат наричани с името им.

Смятам, че българите имат волята да продължат в посоката към по-голяма демокрация, по-голямо благоденствие, върховенство на закона и по-смислено участие в глобалната икономика.

Хората на България искат напълно функционираща демокрация, те заслужават правна система, която да поражда доверие, а не страх.