"Плаващият град и мъжете от черен пипер" - една особена изложба

Д вама пловдивчани - художникът Атанас Хранов и поетът Александър Секулов ще открият на 28 юли в София изложба с особеното заглавие "Плаващият град и мъжете от черен пипер".

Изложбата е създадена по поръчка на Държавния културен институт към министъра на външните работи и се представя в дните на Посланическата конференция - ежегодния форум на българските дипломати.

Деветте дигитално обработени композиции от картини и истории, пренесени върху форехпринт с размери 150 на 200 см., първо са подредени във фоайето на външно министерство, а след това ще бъде показани и във все още неуточнена столична галерия.

След това експозицията ще пътува в 20 страни в целия свят, а за целта е подготвено специално издание на английски език с репродукции на картини на Атанас Хранов и истории на Александър Секулов.

Някои от тези очарователни стихове в проза са познати от книгата "Колекционер на любовни изречения", една от шестте, които се борят за наградата "Роман на годината на фондация "Вик".

"Плаващият град и мъжете от черен пипер" разказва фантастичните истории на един плаващ град. Понякога той се нарича Валпарайсо, друг път Истанбул, често Солун, но не е невъзможно да бъде и Дубровник, Генуа, Лисабон. А защо не и Пловдив, Венеция, Тбилиси, Маракеш...

Всеки път, когато три двойки в града получат припадъците на споделената любов, неговите жители се превръщат в сенки и трябва да отплават с къщите си на друго място, докато поне една от двойките преодолее болестта и се научи да приема любовта без мисълта за ежедневно самоубийство.

От всяко пристанище, където невидимият плаващ град се приютява в своето дълго очакване, жителите изпращат хартиени картички, в които описват видяното, а нерядко рисуват непознати земи, същества и пространства.

Всички картички са адресирани до единствените останали служители в напуснатия град - началникът на пощенската станция Алахандро С. и раздавача Наско Х.

Двамата старателно събират картичките, вглеждат се в написаното и нарисуваното, но понеже за тях то е непознато, старателно ги прибират и пазят до завръщането на бегълците. Когато пътуването остане в миналото, това е единственият белег, че любовта е преминала през този град. Така Александър Секулов представя изложбата.