Природата - извор на живот

„Природата не може да противостои на човека, ако човек не противостои на нейните закони."

Херцен

„Природата никога не спира в своето движение, и наказва всяко бездействие."

Гьоте

Природата е изворът на живот, но изглежда в днешно време почти никой не осъзнава това и не го приема сериозно. Тя е изворът, от който "извираме" и "извира" всичко онова около нас, което ни заобикаля, но ние, нейните "създания", това не го ценим. Както природата ни е дарена, така може да ни бъде иззета, затова трябва да я пазим, защото тя е наша и животът ни без нея е просто немислим, а и едва ли някой би могъл да си представи живот без природа!?

Природата... Що е "природа"? Отговорът на този въпрос може много лесно да се разбере, нужно е просто да се доберем до тълковния речник и да отворим на буквата "П", а ето го и резултата: "Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност." Дали това е наистина така? Пряко - да, преносно - едва ли?!? Нека помислим заедно! На теория материалният свят не е резултат от човешката дейност, но кой всъщност "нарани" и „наранява" природата? Това не е ли дело на ЧОВЕКА? Кой има вина за нашумелия глобален проблем - глобалното затопляне? Чия е вината за многобройните изчезнали и изчезващи животински видове? Чия е вината за изсичането на горите?

Всеки човек се стреми към по-доброто и непрекъснато се бори със зъби и нокти, за да стигне възможно най-висока позиция в някое начинание, което е подел. Няма лошо, но няма лошо и да обърне внимание на това, което го е създало и продължава да го създава. На това, което му е дало живот. Всъщност той, човекът, помисли ли за това - какво се случва? Утрешният ден по-добър ли ще е от днешния? Природата благодарна ли му е за неговите действия? Дали тя му бе направила нещо, за да я "нарани" до такава степен и без да мисли да продължава да го прави? Защо той унищожи част от нейните създания? Защо се опитва да убие и нея?! Едва ли някога се е замислял върху тези въпроси, а трябва, но съм сигурен, че ще дойде време, когато ще погледне назад, зад себе си, и ще осъзнае постъпките си, но тогава вече ще е късно.

Както Едип е казал преди време: "За да бъде щастлив тоя земен живот - първо мъдри да бъдем!" Когато постъпваме по някакъв начин, трябва добре да сме го осмислили и тогава вече да действаме, а не да постъпваме лекомислено, защото всички НЕдобри неща, които се случиха на природата и продължават да се случват, са породени от така нареченото ЧОВЕШКО ЛЕКОМИСЛИЕ. И ако ние не спрем навреме - ще трябва да си носим последствията и да отговаряме за тях пред себе си. Сигурно ще съжаляваме, но пък никой не се "осмели" да съжали природата, ще трябва да съжаляваме себе си, което вероятно ще ни е доста трудно.

Природата е част от нас и ние сме част от нея, ако загубим природата - губим и себе си. Нека я пазим, защото даром ни е дадена, но това не би попречило на абсолютно нищо да ни я отнеме. В крайна сметка, всичко е до самосъзнание. Никой не може да мисли вместо теб. Важно е да повярваш в себе си и да положиш необходимия труд, за да постигнеш желаното и да осигуриш на себе си и на всички след теб един по-добър начин на живот. Направи го! Ако не за себе си и за другите след теб - поне за природата.