Френската неделна преса, 19 юни 2005 г.

Ф лоранс Обна, освободената френска журналистка, е по първите страници на седмичниците. Тя прекара 157 дни в Ирак, в едно мазе, вързана, без да има право да говори и да помръдва, припомня "Нувел Обсерватьор". Изданието пише, че тази журналистка покори сърцата на французите и нейното освобождение обедини нацията, разделена след гласуването на референдума за Конституцията.

"Воала" описва историята на Флоранс, нейните дни на пленничество, усмивката, чувството й за хумор.

"Журнал дьо диманш" се спира на тайната на спасението й. "Поен" също сe опитва да разбули загадката и смята, че всичко се е деблокирало след 22 май - датата на освобождаването на румънските журналисти, които твърдят, че били затворени заедно с Флоранс.

Странното е, че следвайки инструкции на френските спецслужби, Флоранс Обна отрече да е била заедно с румънските журналисти.

"Ла Ви" казва, че няма достатъчно думи да се изрази радостта от такова освобождение и призовава Флоранс да си почине - тя, която никога не се спира - да си вземе книги, да почете, тя има нужда от това.

Същото казва и Кристиян Шено, жураналист от РФИ, бивш заложник: "На летището тя ми се видя направо наелектризирана. Посъветвах я да си вземе ваканция".

"Ве Ес Де" не забравя да поздрави и нейния сътрудник Хюсейн Ханун, който също получи свободата си. Изданието смята, че комитетите за подкрепа са изиграли своята роля при освобождението, макар да не знаем точните условия на освобождението.

"Пелрен" пише, че пресата прави всичко възможно с присъствието си в Ирак. Но изданието не пропуска друг един аспект на случилото се - медиите щяха ли така да се мобилизират, ако беше отвлечен някой инженер?

Има ли още журналисти-заложници в Ирак, пита "Монд 2", след което отговаря утвръдително и дава списък с 20 имена и тяхната националност. Изданието припомня и за други французи-заложници по света, най-известен от които е Ингрид Бетанкур в Колумбия.

"Юманите Ебдо" се опасява от ефекта на свръхмедиатизация и призовава Флоранс Обна да не се поддава на истерията, да не се превръща в медийна егерия и икона на свободата.

"Експрес", който излиза в понеделник, заявява, че в случая медийните елити нямат основание да сипят славословия, защото техните усилия нямаха никакъв резултат. Освобождението дойде чрез специалните служби. А колкото повече комитетите за подкрепа манифестираха, толкова повече преговорите се затягаха.

"Политис" също констатира, че отвличанията са се превърнали в основно политическо оръжие на нашето време.

"Фигаро магазин" припомня, че тя беше 6-ата отвлечена журналистка, но това, която я отличава от другите, е усмивката, отношението й към професията и самообладанието.

И отново "Фигаро магазин" още на корицата насочва към хората, които взимат решения. Защото никой не гледа сериозно на кръга от хора, които взимат решения от името на 25-те страни в Брюксел, пише изданието.

От тази гледна точка доктрината на Хабермас за конституционния патриотизъм направо губи, съотнесена към Брюксел, пише "Фигаро магазин". Разсипа се митът за тяхната непогрешимост и в момента на народите на Европа се предлагат някакви институционни субпродукти, настоява изданието.

"Мариан" изследва "европейската мечта" и смята, че най-главното е тя да предлага "интелигентност" - знание за какво се харчат обществените средства, които не липсват.

"Курие ентернасионал" обобщава европейската криза на корицата си с възклицанието "Ай-й..."

Централното досие на "Курие ентернасионал" е посветено на затвора в американската база в Гуантанамо, оприличен от "Амнести интернешънъл" на ГУЛАГ. ?Ню Йорк таймс? се обявява за закриването на този затвор, който е срам за САЩ.