"А какви мерки срещу скоростта взема КАТ срещу скоростта убиец?", интересува се "Труд". На първо място е нашата традиционна дейност - контролът по спазване на правилата за движение, посочва пред изданието шефът на КАТ. Установени са 1500 потенциално опасни участъка, по които се извършва непрекъснат контрол. КАТ издава листовки и се старае чрез медиите хората да научат нещо ново за това колко гибелна е високата скорост, отбелязва Кесяков пред "Труд". Но ремонтите създават допълнително напрежение в шофьорите и риск от катастрофи, признава пред "24 часа" шефът на пътната полиция. Заради опасен ремонт край Омуртаг пътят до Варна е удължен с 1 час. 102 катастрофи досега, шофьорите заобикалят през Бургас, алармира "24 часа" за капана при Омургаг. По 15 шофьорски книжки отнема средно на ден направление "Пътна полиция"- КАТ, продължава темата "Стандарт". Най-често шофьорите летят с бясна скорост и профучават на червен светофар. "Сливница" и "Цариградско шосе" са най-опасните булеварди в София, предупреждава пред "Стандарт" полк. Илия Илиев от столичната пътна полиция.
Има поръчка на младите да бъде попречено да учат в чужбина, за да не емигрират, алармира "Новинар". Тези думи каза майка на абитуриент и те май ще се окажат верни. Друго обяснение за неадекватните решения на МОН вече не остана, коментира изданието. "Толкова ли беше трудно, като видяха, че не ни приемат дипломите, да върнат средния успех в тях?", пита вестникът. Имаха повече от месец. Пореден гаф на МОН оставя абитуриентите от випуск 2003 без шанс да кандидатстват в чужбина. Българските кандидат-студенти ще изпуснат сроковете за подаване на документи за чужбина, защото МОН няма да може да отпечата в срок удостоверенията със средния успех към дипломите, тревожи се "Новинар" от бездействието на МОН. Абитуриентите, които ще се борят само за роден ВУЗ, ще получат тапиите си навреме, защото за тях удостоверения не се издават.
Десетки младежи окупираха Софийския университет в първия ден от кампанията за прием на кандидат-студентски документи, отбелязва "Стандарт". Кандидатите за Германия обаче трябва да изпратят пълния комплект документи в съответния ВУЗ най-късно до 1 юли. Подобни са сроковете и в останалите европейски и американски университети, посочва "Новинар". Почти 74 на сто от българските ученици не искат да продължат образованието си в България, показват резултатите от национална анкета, направена от Българската социалистическа младеж и огласена от вестник "Дума". Излиза, че само 6 на сто смятат, че образованието ни е на добро ниво, пресмята вестникът.
16 чужди университета канят наши младежи, съобщава "Труд" като помества подробна информация за първото по рода си образователно изложение в хотел "Хилтън", при което чуждите вузове директно лобират пред българите да учат при тях. Българите пращат децата в чужбина, за да продължат бизнеса им, отбелязва "24 часа". Владеенето на чужд език, отлична диплома, издържан тест и много пари са ключът към влизането в престижните световни университети, обобщава "Труд". От 6-7 хиляди до 40 хиляди долара излиза следване в чужбина, цитира "24 часа" Наташа Христова от "Евроскул холидейз", туроператорът, един от организаторите на международното изложение за образование в чужбина. Най-скъпо излизало следването в най-елитните университети от т.нар. бръшлянова верига като Харвард и Йейл в САЩ и Оксфорд и Кембридж във Великобритания. Там обаче, давали и най-високите стипендии, изтъква часовият вестник.
Българската група в Харвард по брой била на трето място след американската и канадската, подчертава "24 часа". Най-евтино е в Германия, където за една година студентът харчи 7000 евро, и то само за храна и квартирни. Сред най-търсените вузове са Хайделберг и Цюрихската политехника. По финансови причини повечето от българските кандидати предпочитат да учат в магистърски програми, които са по 1 година, отбелязва "Труд". Според управителя на компанията "Евроскул холидейз" Бистра Илиева представянето на възможности за образование в чужбина не е "изтичане на мозъци", а достъп до престижно обучение, пише Дневник.
Междувременно стана ясно, че губим 20 млн. долара, защото подкрепихме Европа за Международния съд, съобщава "Стандарт" за намека, който вчера направи американският посланик Джеймс Пардю. Военният министър не се съгласи с посланика и каза, че помощта не само че няма да бъде спряна, но и ще се увеличава, изтъква "Дума". Вашингтон искаше да подпишем споразумение, с което даваме имунитет на американците срещу съда, припомня "24 часа". Според американския посланик САЩ не са толкова разочаровани от нашата позиция, колкото от силния натиск, на който ЕС ни подложил, за да не подписваме с Вашингтон за Международния наказателен съд, коментира "Труд". "На нас не са ни излишни и онези милиард и 200 милиона на ЕС", възкликна президентът на репортерски въпрос да не би да ни излишна американската военна помощ, заключава по темата "24 часа".
