Чуждестранният печат днес - 25.03.2002 год.

"Пи илив" - това е думата, която пресата използва за вълната протести, заляла италианската столица Рим. "Един прилив, който отрича Берлускони", коментира Фигаро. Ако италианският премиер все още се е съмнявал в непопулярността на своите реформи, то организираните от Общата италианска конфедерация на труда протести му дадота един наистина категоричен отговор, отбелязва специалният пратеник на вестника в Рим. И поставя акцент върху синдикалния лидер Серджо Коферати, който вече е сочен като бъдещия силен на левицата. А неговата реч бе на изграден политик. За Рим първият ден на пролетта бе окичен в червено, завършва вестникът.
"Никога толкова хора не са излизали на улицата", категоричен е италианският Ла Стампа, а Ла Република говори за невиждано събитие. "Никога не са били толкова много", допълва Кориере де ла Сера. "Светът стана свидетел на исторически кортеж срещу Берлускони", отбелязва Либерасион. А протестът даде шанс на разединената и разбита левица, която претърпя загуба миналата година, да представи своя обединен фронт. Юманите е категоричен - "Рим беше червен от ярост и щастие". Повече от 2 милиона души излязоха на улиците в защита на демокрацията и срещу предвижданите реформи за промяна на процедурата за уволняване, срещу ултра-либералната политика на Берлускони и срещу тероризма. А според Ла Трибюн "шествието бе впечатляващо, колосално; това бе една Италия, която каза своето категорично "не" на политиката на Берлускони".

И недалеч от Италия - Корсика бе възмутена след опита за атентат срещу кмета на Бастиа Емил Дзукарели. "Този акт възбуди вълна от възмущение в страната", отбелязва Паризиен. Подобен акт не е случаен. Той има връзка с кандидат-президентската кампания във Франция, разсъждава ЛЮнион и предполага, че причината Дзукарели да бъде избран за мишена е неговата подкрепа за Жан-Пиер Шевенман. Самият Шевенман бе противник на начина, по който въпросът Корсика бе уреден от правителството на Лионел Жоспен. А Ла шарант либр отсича - подобни методи на действие са напълно неоправдани в една демократична страна.

"Взетите решения в Монтерей, въпреки възлаганите надежда на срещата за борба с бедността и финасиране на развитието, всъщност само изкараха наяве разривът между Севера и Юга", категоричен е Ла Трибюн. Защото, според вестника, постигнатият консенсус всъщност само обрече бедните страни сами да се борят с глада и ги остави на произвола на съдбата. Вестникът публикува интервю с президента на Сенегал, според когото удвояването на помощта за бедните страни всъщност е напълно безсмислена и няма да доведе до реални резултати. Единственото решение и възможност за излизане от порочния кръг е навлизането в бедните страни на частни капитали, които биха могли реално да помогнат за растежа на икономиките им и повишаване на жизненото равнище.