2787 души в България имат повече от едно висящо дело. Те трябва да лежат в ареста докато не бъдат осъдени. "Тези хора трябва да спрат да ни тормозят", цитира "24 часа" шефът на Националната полиция генерал Василев. Вестникът прилага и списък на "героите по региони, дела и документи", а "Труд" от своя страна изчислява - по един бандит на 4000 българи. В полицейския списък на топбандитите с висящи дела обаче не фигурират прочутите от пресата босове на силови групировки, не пропуска да отбележи вестникът. И наистина - самото разминаване между цифрите за броя на разбойниците, обявени от вътрешния министър Петканов и тези, посочени от шефа на полицията генерал Василев, е очевадно, приглася и "Демокрация". Някъде се губят над 1200 души. Остава обаче въпросът кому е нужна подобна безсмислена показност и демонстрация на работа. Защото посочените престъпници не фигурират в полицейските сводки от вчера, нито от тази година. И не трябват отделни списъци, за да бъдат задържани. А решението на МВР да удари престъпниците със списък, убеден е вестникът, много прилича на поговорката - "Напъна се планината и роди... мишка".
Раждането - това явно е водещата тема за вестниците днес. Какъв бюджет ще роди правителството и най-вече кога. Защото отново отложиха приемането на Бюджет 2002, обявява "Демокрация" на първата си страница. И припомня, че два дни остават до края на законовия срок, в който републиканския баланс за следващата година трябва да бъде внесен в парламента. Същевременно "Труд" разкрива предварително някои от основните параметри на бюджета - с 206 милиона лева по-малко ще похарчи правителството за заплати на чиновниците догодина. Независимо от пороя от данъчни увеличения обаче, общите доходи от преки и от косвени данъци ще намалеят. 1.19 милиарда лева за заплати има в бюджета. 100.6 лева да бъде средната пенсия през 2002-ра година, а минималната заплата - 100, продължава с разкритията "24 часа".
И една радостна, според вестниците новина, ако след посочените данни може да прозвучи така - евтини заеми за жилище от 2005-та година. Това ще стане въможно, ако от 2002-ра година у нас се открият жилищноспестовни каси. Та сметките са - ако спестявате по 300 лева на месец за 10 години можете да си купите апаратамент от 60 квадрата. Жилищноспестовните каси ще набират средствата поне 3-4 години и след това ще отпускат заемите, уточнява "24 часа". Колкото до вложителите - те ще могат да заемат средства без попечители като ще се иска само ипотека на жилището, което се строи или купува, както и застраховане на кредита.
Какво обаче все пак направиха министрите за 100 дни управление или 100 дни търпение, както уточнява "Труд". И синтезира - икономика - обещания и нови цени; социална сфера - пак сме си бедни и болни; правосъдие - в министерството се сработват; национална сигурност - големите рокади в МВР предстоят. Но пък остава надеждата, защото министрите рекоха - "Ще догонваме очакванията на народа", обеща Николай Василев, а пък финансовият министър Милен Велчев, успокои - "На хората им е трудно от студения сезон".
Времето обаче не чака Новото време, недоволството расте, а за 95 дни последното социологическо изследване на Алфа рисърч отчита 25% спад в доверието към управляващите, отбелязва "Труд". Министрите не отрекоха, че има спад, но го приеха за нещо нормално, а вицепремиерът Николай Василев успокои, че той бил сезонен. Но пък, когато е имало свръхочакване - началото на управлението бе белязано от хиперпопулярност и се радваше на 80% одобрение, нормално е да има и спад в доверието, разсъждава социологът Кънчо Стойчев в интервю за "Труд". Налице е обаче убедително намаляване на оптимизма и значително повишаване на песимистичните нагласи. И това се дължи на буксуване в работата на правителството или поне в представата за нея. Страната е в тежка криза и на нас ни се иска нещата много по-бързо да се случват. Въпросът е обаче дали това е възможно. Защото е очевидно - неопитност в екипа на кабинета има. Сега единственото, на което можем да се надяваме, е да наберат темпо.
Закономерен факт наблюдават политолозите - страните в преход от авторитарно управление към демокрация са по-склонни да влязат в конфликти, отколкото демократичните или напълно авторитарните държави. Демократичните държави не воюват помежду си. Затова и разпространението на демокрацията е фактор на мира, споделя световноизвестният професор Самюъл Хънтингът в интервю за френското списание Експрес, препечатано от "Демокрация". Трябва обаче да се попречи на настоящия най-голям конфликт и война с тероризма да се обърне в крах на цивилизациите. Защото е важно да се утвърдят ценностите, общи за всички големи цивилизации. Важно е да има диалог между тях. По инициатива на Иран ООН обяви 2001-ва година на диалог между цивилизациите. И би било катастрофално, ако заради една личност тя стане година на сблъсъка.
Източник: RFI
Последвайте ни
