Българският печат днес - 08.01.2001 год.

К�а �ато медицината се омеша с политиката, се получава опасна за здравето субстанция. Лекарите, които я опитат, забравят за Хипократовата клетва и слугуват на други принципи - например на принципа на целесъобразността. Говорят това, което се очаква от тях, а не онова, което сочат фактите. Това е в общи линии изводът, който може да се направи след вълната от съобщения, заляла медиите за повишена радиация в Косово, убеден е "24 часа". А пък иначе - повод за тревоги нямало. Защото - "Радиацията в Косово по-малка отколкото в нашата столица", някак си странно успокоява "Демокрация" във водещото си заглавие. "Уранът у нас е повече", всъщност обяснява "Труд". Радиацията в София е по-висока от този в района на Призрен, където живеят и работят българските военнослужещи от силите на КейФОР. Няма риск за здравето на нашите рейнджъри, цитира "Демокрация" заключението на екипът от военни лекари и еколози, който беше изпратен на място да изследва здравословното състояние на българските бойци и радиационния фон на околната среда. И така всъщност, какъв извод можел да се направи - ами да вземем и да изпратим горнобанската танкова бригада на по-безопасни косовски позиции, призовава "Труд". Така и миротворците там ще станат повече, и бойците от елитното поделение ще са в по-голяма сигурност. С контра на твърдението за нормалното състояние на околната среда в Косово излиза обаче "Дума" на първата си страница. Контра, както я нарича самият вестник - ООН потвърждава, че има радиационно заразяване в 8 от 11 проверени райна в Косово. Всъщност тя, истината, излиза на бял свят рано или късно. Жалко е само, че в повечето случай е късно. Това, което е лошо в случая, е че ние отново заехме калканова поза, когато вълнението горе е най-силно, въздъхва "Труд". И изобщо, поискахме ли твърдо нормални компенсации за тежките загуби, които претърпяхме. Затова дано поне през третото хилядолетие стигнем до истината, че твърдата защита на националните интереси и достойнство не се кара ни най-малко с внимателен подход към деликатните проблеми.

Защита на интереси - несъмнено. Обаче чии? Именно в отговора на този въпрос настъпват основните противоречия между вестниците днес при тълкуването на водещата според тях вътрешнополитическа новина - решението навръх именния ден на премиера четири опозиционни партии с ляв уклон да се обединят. Или иначе казано да сключат брак по сметка, както тълкува решението "Труд". С подписания меморандум, с който се създаде политически съюз "Нова левица". Е, подписите разбира се бяха сложени в името на народа, отбелязва "Труд". Доста по-убеден обаче е "Дума" - "Искаме властта, но не самоцелно, а за да предложим нов социал-либерален модел на управление и нова нравственост в политиката. Ние сме призвани да реабилитираме политиката и политиците", цитира вестникът изказването на лидерът на БСП Георги Първанов. Ами това си е - "Наздраве за новата левица!", възкликва "24 часа". Колкото до изводите - те могат да бъдат само два, убеден е "Труд". Или левицата се готви да управлява в полунелегалност или Първанов танцува с призраци.

И все пак това е лек повей на различност. Имайки предвид, че от край време у нас политиката е нещо като махленско надборване, където винаги се намира някой да изкряска "Хайде на мелето!". Но какво пък - известно е, че политиката не е пансион за девици и в нея нравите са като на тепих за кеч, където има не само блъскане и дърпане, но и хапане и щипане, образно отбелязва "Труд", тръгнал днес по дирите на депутатските обиди. А те се сипели основно върху три точки - главата, корема и под кръста. Естествено. Колкото до грубиянщината - то си е ясно. С нея нашите партии избиват комплексите от собствената си политическа безпомощност. А пък ако се загледаме по-задълбочено в населяващите Народното събрание, със сигурност ще открием едно - сборът на побойниците, ругаещите и псуващите определено е по-голям от сбора на онези, които могат да си служат с компютър например. Та именно затова, може би загрижен за необходимостта родните управници да се поучат и поошлайфат, "Труд" разкрива ползата от целувката. А тя, целувката, е тънка работа. Оособено пък държавническата. Иначе, както и в живота, целувката може да бъде мокра или братска, хладна или пък дори менте като в сапунен сериал. Колкото до мястото - на летище, в гора или в баня - няма значение! Важното е да има камери и светкавици. Колкото до ползата - тя отдавна е доказана. Та сега въпросът бил и нашите началници да се научат на хватката.

А иначе е нужно доста време, за да се преомисли опитът от задния коридор на властта, както самата Блага Димитрова определя пред "24 часа" спомена от времето, когато беше вицепрезидент на България. Колкото до вечния въпрос в живота - ами и последният препъникамък ще бъде както първият - въпрос без отговор. Един момент, в който пътят ти стига до пропаст. Но пък именно това е и моментът да полетиш.