Такива хора пък у нас нямало, твърди изданието и се позовава на проф. Мирослав Попов, директор на Центъра за обществено здраве. Една трета от българите били болни, сочела статистиката. Повечето хора не ходели на лекар заради безпаричие. Най-често българинът боледувал от дихателни инфекции, нервни и съдови болести, а най-много се умирало от сърце и рак. Сиреч, от казаното дотук, научихме, че пълно благополучие у нас няма, което мисля, че сме си го знаели и досега.
Спада отрицателният прираст на българите - така пък "Демокрация" излага своята гледна точка по темата. И което е още по-интересно позовава се на данни на същия център и то от същата пресконференция. През последните две години смъртността у нас е намаляла, а ражданията са се увеличили, е заявил още проф. Попов. За първи път през 1999 ражданията са надхвърлили броя на абортите. И така през миналата година бял свят са видели цели 72 831 бебета. Резултат, с който според лекарите, следвало да се поздравим като нация.
Ще се поздравим ли обаче с успехи относно общата ни граници с Румъния, пита се обаче обезпокоен "Труд". Защото и децата знаят, че тази естествена граница е река Дунав, отбелязва изданието. Спорни обаче били речните острови. Според конвенцията от 1908 г. тази островна граница се ревизирала на всеки 10 г., а в момента се водел спор за 8 речни острова, възникнали в резултат на аноси на течението. И тъй като увеличеното население се нуждае от територия спор няма, че до споразумение ще трябва да се стигне.
"Новинар" обаче не крие тревогата си дали ще постигнем ново споразумение с Шиляшки. А такова, според изданието се налагало, защото иначе сметките за парното трябвало да нараснат с нови 10 на сто. Причината - предвидената в закона за енергетиката клауза, че след 1 януари хората без измервателни прибори на радиаторите ще трябва да плащат наказателна такса. Парламентът имал намерение да гласува промени в закона и да отложи поправките за 2003 г., но в залисията депутатите не сторили това. И ето че първата изненада за новото столетие - при това неприятна - е вече налице, мрачно проракува "Новинар". А "Стандарт" от първа страница директно обвинява Шиляшки, че е провалил проект на Южна Корея и изграждането на далекопровод към Македония.
Баба Мила обаче игра на томбола с енергото и спечели, дава ни положителен пример "24 часа", публикувайки снимка на щастливата старица от кв. "Гео Милев" на първа страница. Знаете ли за томболата, пита изданието. И тутакси бърза да обясни на несведущите, че "Енергоснабдяване" София е изтегляло вчера анкетни карти на граждани, определяйки 100 печеливши. Затова и баба Мила щяла да спести ноемврийската си сметка за тока от пенсията, редом с асансьор в "Подуяне", записан в лотарията от предприемчив домоуправител и куп други щастливци, които ще посрещнат новия век с ведри чела. Радостта на целокупното население била толкова голяма, а примерът така заразителен, че от ведомството на Шиляшки обещали също да помислят по случая.
А докато те мислят, в политиката няма почивен ден. БСП и БСДП подписват днес коалиция, уведомява ни от първа страница в. "Дума". Допълвайки, че новата коалиция щяла да е специфична една, но с две парламентарни групи. Поради което и изданието, както си му е ред, публикува снимките на двамата партийни лидери - Георги Първанов и Петър Агов под съобщението за коалицията, отстрани парафирайки го с червената розичка на социалистите (без юмрук) и с юмрука с розичка в черно на социалдемократите.
Не продаваме избираеми места, това пък заявява пред "Труд" лидерът на БСП Георги Първанов и разяснява принципите на бъдещата лява коалиционна политика. А те били следните: широко коалиране, без ревност дори към ДПС, което в момента поглеждало към синята партия. Интересното е, че пред в. "Труд" Първанов не опровергава категорично дори твърденията от определени среди в БСП, че е възможна дори коалиция със СДС, внасяйки обаче едно уточнение - това не можело да стане с екипа на Иван Костов. След което обаче лидерът на социалистите решава да внесе и още едно уточнение, отправяйки остра критика срещу своя коалиционен партньор Кръстьо Петков, загдето се бил ангажирал с тезата, че левицата ще подкрепи кандидатурата на Симеон Втори за президент. Нещо, което че не само не било обсъждано, но и както смята Първанов, било малко вероятно.
"24 часа" в края на годината пък не пропуска да покаже рейтингът на политиците. Според изследване на МБМД, визите чувствително са понадули рейтинга на политическия елит. Което безспорно се е отразило най-добре на премиера Костов и на външния министър Надежда Михайлова. И така пирамидата на властта е, както следва: 66 процента доверие за президента Стоянов, 56 - за кмета Софиянски, 48 на сто - за Надежда Михайлова, 44 процента - към Симеон Втори, и 33 на сто доверие - към премиера Костов. А как ще се върне доверието към БНР като там журналистите налагат цензура, пита пък от страниците на "Демокрация" писателят Александър Томов, все още председател на НСРТ и дава примери от предаването "Неделя 150" и действията на други журналисти, известни по-скоро с празната си скандалност. Що се отнася до дейността на НСРСТ, Александър Томов е категоричен, че в техните заплати няма нарушения на закона. Мнение, което отстоява и експертката Светлана Божилова от страниците на в. "Труд". А иначе нещата са си все същите, със същите чудни метаморфози, не скрива болката си худжникът Слав Бакалов, който от страниците на "Демокрация" напомня на членовете на Св. Синод, че думата религия идва от латинското religare и трябва да свързва, а не да разделя хората. "Стандарт" с ирония отбелязва поканата на съпругата на Милошевич - Мира Маркович, да се присъединим към Югославия в балканска супердържава.
А от "европриложението" на "Демокрация" унгарската историчка Мария Шмид, съветник на премиера Орбан, ни дава пък друг, далеч по-разучен съвет - да се научим да се гледаме в очите. Защото не е лeсно да се затвори една епоха, отбелязва тя. И ни дава за пример Унгария, където бившите жертви продължиха да живеят заедно с някогашните доносници, с всичкото объркване, което последва от това. Но ако ние, новите демократи от Източна Европа, не можем да проявим малко благородство, пита Мария Шмид, каква тогава ще е разликата между нас и някогашните управници.
Източник: RFI
Последвайте ни
