Българският печат днес - 10.11.2000 год.

Д�т �те почивка. Дайте десет дни по Коледа - с огромни букви призовава "24 часа" явно решавайки, че един вестник вместо да чака, сам може да създаде новината. След което часовият вестник освен, че призовава кабинета да приеме инициативата, се впуска в сметки. - 25 и 26 демември са празници, 30 е в събота. Оставало да се реши съдбата на 27, 28 и 29 декември, но нали и децата можело да излязат в принудителна ваканция.
И така се връщаме към вчерашната идея на финансовото министерство - зимна ваканция от месец - до 1 февруари включително - която обаче по страниците на днeшните издания се натъква на отпор от просветното министерство. Министър Димитров е против, съобщава "Труд", децате щели да си загубят тренинга да учат. После най-малко още две седмици трябвало да минат, преди да се почувстват в училище. Ще спестим обаче 10 млн. лв. настояват финансистите. А колко ще струва тази продължителна ваканция на родителите - питат синдикатите. Синдикатът на учителите прави сметка в полза на семейния бюджет и се оказва, че там нещата стават катастрофални. За да не забравят всичко научено някои деца ще тръгнат на скъпи частни уроци. Второ, нищо чудно майки да трябва да си вземат принудителна отпуска, за да ги гледат. И най-сетне - какво ще правят децата, затворени вкъщи за цял месец, питат учителите. Не е ли ясно, четем в "Труд", че ще им трябват повече "дневни" - за електронни игри, кино и лакомства.

То че е ясно, ясно е, но нали у нас, по стара традиция, за всичко се мисли и смята най-накрая. Впрочем, въпрос на сметки, възклицава в редакционната си колонка "Новинар", който не може да сдържи негодуванието си от друго изчисление. Този път не нашенско, а на експертите от "Прайсуотърхаус Купърс", които по поръчка на "Уолстрийт Джърнъл" пресметнали, че тъкмо 594 г. ще са необходими на България, за да стигне страните от Евросъюза по брутен продукт на човек. Същите данни, при това с таблици, публикува на първа страница и в. "Дума".

Ето това е наука, иронично коментира "Новинар", която не може да не ни изпълни с оптимизъм. Ясно е, че ще влезем в ЕС на една разумна и зряла възраст за радост на 1112-годишния комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген. Затова е необходим консенсус по визовия проблем, настоява в коментарната си рубрика "Демокрация", припомнайки, че днес е денят, в който парламентът трябва да излезе с декларация. И в която - отбелязва "Демокрация" - не трябва да личат партийните заяждания, да се вадят кирливи ризи на противника и да се търсят политически точки. Тъй като външна подкрепа има - в това число и на двама еврокомисари, твърди синият вестник, сред които и споменатия Ферхойген. Другото зависи от нас.

Също като подкрепа следва да се разчита и визитата на шведския крал Карл Густав XVI у нас, категорична е днешната преса. "Труд" припомня, че посещението дори е могло да бъде отложено заради смъртта на датската кралица майка Ингрид, която е негова леля. От "Демокрация" научаваме за разменените дарове - конски амулет и сребърна гривна от 19 в. ще отнесе като спомен кралската двойка, а за българския президент остава пластиката "Ръката на Бога" - дело на най-известния шведски скулптор от ХХ в. Карл Милес. "24 часа" пък силно се вълнува от менюто на кралските особи и в привичен стил озаглавява репортажа си "гостът яде телешко до припадък". Не оставайте с превратно впечатление - просто бдителното око на чосовия вестник е съзряло повторение в менюто на обяда телешко руло на фурна, и на вечерята - телешка плешка с манатарки и гарнитура от аспержи.

И кралете участват в евроинтеграцията, отклонява от страниците на "Стандарт" в малко по-сериозна посока мислите ни историкът д-р Пламен Цветков. И припомня, че със сложната система от династични бракове, от които е част и българското царско семейство, всъщност се е гарантирал наднационалния характер на държавите от Стария континент, където кралете са били първите европейци. "Демокрацията е поведение", твърди пред "Демокрация" поетът книгоиздател Анго Боянов, който се пита кога ще отмре не потискащата бездуховност, а простотията. И кога ще отмрат от само себе си така наречените фолкканали.

Едва ли ще е скоро, ако съдим например по приложението на "Труд" седмичник, където на нарочната страница камъните падат ни съобщават, че е пропяло дори цялото семейство на фолкпевицата Глория. А в рубриката сто години простота сравняват Маркес, Св. Тома Аквински, "20 век" на Бертолучи със следния текст - "с много казваш, че си бил, сто сърца си ти разбил, на жените бил си цар, даже техен господар".
Спирам дотук, защото и без това любителите на подобни четива ще научат от съседната рубрика защо са важни розовите чаршафи и дали жените обичат голата земя.

Как след това да не повярваме на политолога Иван Кръстев, който твърди в "24 часа", че някои от проблемите ни около Шенген може би идват от това, че София и Брюксел често говорят на твърд различни езици. "Дeмокрация" пък продължава с разследването си на мъртвата хватка на ДС и припомня думите на Петър Младенов, с които стартираха промените - казани, естествено на закрито заседание - "другари, икономиката е потресаваща". И не само тя. И много други неща бяха и си останаха потресаващи. "Труд" по своя начин слага точка на 1-тата година от десети ноември, излизайки на първа страница с новината - "Иван Славков най-сетне оправдан". И дори го призовава да съди правосъдието - нали ясно било, че са го преследвали, защото "Батето" бил зет на Тодор Живков. Докато "24 часа" смята, че зетьовете са в центъра на личните драми и извежда една такава в приложението си "личен живот" - зет убил снаха си заради черно коте. И смятам, че нашият преглед на печата спокойно може да свърши дотук, ако следавме призива на позабравения френски моралист Жозеф Жубер, на когото "Демокрация" отделя цяла страница и който твърди, че има една прокълната амбиция - да вместиш цяла книга в една страница, цяла страница в една фраза и цяла фраза - в една дума. Не се осмелявам да го върша и затова приключвам с фраза от мемориален текст на Шарл Азнавур, публикуван в "Стандарт" - "Не се преструвам, защото нямам въображение", твърди Азнавур. И затова започнал да пее, за да е по-близко до хората.