Българският печат днес - 05.07.2001 год.

"Де ес: Костов дава оставка; депутатите се заклеват, Герджиков - шеф; Симеон Втори казва на народа дали ще е премиер". Така на първата си страница с големи букви "Новинар" извежда главните акценти на деня.

А иначе последният вопъл на Костов бил - "Нужен е спешно нов кабинет", разкрива във водещото си заглавие "Труд". Едно правителство си отива. Апологетите му твърдят, че е било най-доброто за България. Противниците му - че е било правителство на корупцията. Добрите неща трудно се отричат, дори от противниците. Лошите - също, дори от привържениците на Костов, убеден е вестникът в редакционния си коментар.

А иначе "Финал за премиера с целувка и роза", разкрива "Монитор". А "Труд" допълва разказа - преди да влязат вчера в Министерския съвет всички членове на кабинета получили по една бяла роза. Символиката хвърлила в смут присъстващите, тъй като било всеизвестно, че бяла роза се дава на булката заради нейната невинност, но едва ли била най-подходящият дар за един министър. От друга страна черната легенда разказва, че руската мафия предупреждава жертвите си, като им изпраща роза с цвета на снега. А напоследък главният прокурор Никола Филчев навестява Врана, и то точно преди да отлети за Москва, припомня вестникът. Както и да е. Когато получил бялата розичка обаче Костов опънал усмивка от ухо до ухо и промърморил - "Е, аз целувка чаках, ама..." и я получил под бурните аплодисменти на министрите, допълва картината "Труд".

Какво обаче може да се очаква оттук нататък? Костов ще клати в опозиция лодката на новата власт. Лидерът на СДС в сянка вече действа като опонент на НДСВ, убеден е "Монитор". Твърдо доказателство, че сините няма да се коалират за участие във властта и ще влязат в окопите на опозицията вестникът вижда в изявлението на Екатерина Михайлова - сегашният лидер про-форма, както я нарича - "Честно казано, ОДС не знаят точно за какво да се коалират. Ние в крайна сметка знаем кой колко гласа получи на тези избори. Ние получихме 18%, на нас вотът ни отрежда друга позиция". Тръгнало вече и залагането на капани. Колкото до синята държавна администрация - тя била възможно най-страховитият.

ОДС-НДСВ - преговори на страха. Или както би казал поетът, стана безпощадно ясно, че се имитират преговори. При това и от двете страни, на същото мнение е и "Труд". Защото е едните и другите крият истинските си намерения и страхове. И едните и другите имат нужда от политическа индулгенция. Доскорошните управляващи се страхуват от прокурорска тояга. А колкото и да са отракани царските момчета, от своя страна, те не са управлявали. Не знят как се свиква Министерски съвет на заседание дори. Затова не е нужна кой знае каква прозорливост за да се разбере, че ако верният държавен апарат на Костов тръгне да саботира новата власт, лошо й се пише. Съществува и другият страх за жълтите, разкрива вестникът. Още не надянали напълно мантията на властта и от Европа потекоха негативни сигнали - може да ни върнат визите. Затова е хубаво да се знае, че страхът не е добър съветник. Още повече, когато става въпрос за държавни дела.

Проблемът се крие и във въпроса защо да имаме доверие на Симеон Втори, пита се и френскитя вестник "Либерасион", чиято статия препечатва днес "Демокрация". Защото начинът, по който той водеше изборната си кампания се изразяваше в предлагането на мечти. Едно българско издание отбеляза, че симеон Втори се върна от Испания, за да се бори като Дон Кихот срещу несправедливостите. Но много скоро той ще се натъкне дори не на вятърни мелници, а направо на булдозерите на реалната политика, прогнозира "Либерасион".

А те вече се забелязват. В появилите се пукнатини сред самото ново мнозинство, отбелязва и "Труд". Някои от него взеха вече да се отмятат. Отрекоха се от посланията на царя, като заявиха, че ще изпълняват само писмената програма на движението. Тоест, започнаха да дават заден ход от крайния популизъм. Има и друго изпитание пред новото мнозинство - то трябва да се надбягва с времето. Защото хората очакват от него видими промени. Затова е хубаво, допълва вестникът, когато днес 240-те избрани от нас българи полагат клетва, наистина да вярват в онази й част, която гласи - "Заклевам се в името на Република България да спазвам конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа!".