В сяка страна в ЕС търси по свой начин решение на проблема с жилищата за студенти. В Германия моделът за съжителство на студенти и възрастни хора печели все по-голяма популярност.
Принципът е прост: студентите
ползват жилището безплатно, като срещу това полагат грижи за хазяите си
Моделът е лансиран преди няколко години в Дармщат и в момента функционира в десетина градове из цяла Германия и позволява да се сближават различните поколения, както споделя Юдит Кроп, отговаряща за модела в Кьолн.
"От една страна искаме да окуражим този обмен между поколенията, защото семействата не съществуват вече в традиционната им форма.
Затова е хубаво да се възстановят контактите между младите и възрастните хора. От друга страна искаме да помогнем на студентите да си намерят жилище без да плащат и да финансират по-лесно образованието си, което стана скъпо след въвеждането на университетските такси.
Половината от студентите, които намират безплатно жилище са чужденци", разказва тя.
Хората, които решават да приемат у дома си студент, го правят с различни мотиви: те са сами в голям апартамент, трудно им е да поддържат двора си, да поливат цветята, да гладят, да чистят, въобще да домакинстват.
Понякога водещо е желанието да имат до себе си млад човек за компания. След преминаването на известен пробен период младите и възрастните заживяват заедно и често пъти се стига до истинско приятелство.
В Испания заради бума на недвижимите имоти положението на студентите е доста тежко. Още повече че в страната предлагане под наем е почти несъществуващо.
Така студентите се изправят пред две възможности: или да задлъжнеят за десетилетия напред, купувайки си собствено жилище или да съжителстват дълги години с родителите си.
Животът в големите градове е скъп, а Мадрид и Барселона са сред най-скъпите в света. Всъщност испанците са направо
обсебени от мисълта да станат собственици на недвижим имот
Едва едно от всеки десет семейства в страната живее под наем, а жилищата за отдаване под наем са едва 1% от общия жилищен фонд. Испанското министерство на жилищната политика лансира мащабна кампания на тема "Жилище за всеки", в рамките на която младите хора в затруднено положение получават държавна помощ в размер на 210 евро на месец.
Като цяло в страната липсват социални жилища и новото правителство на социалистите превърна решаването на жилищния проблем в свой приоритет.
Всяка година университетите в България се сблъскват с проблема, породен от недостига при осигуряване на жилища за своите студенти.
Този проблем е свързан с още един - финансиране.
Затова някои университети в страната са дали част от общежитията си на частни фирми. Повечето студенти са против отдаването на частници, защото наемите се вдигнат драстично.
Има и планове да се правят
луксозни общежития със стандартите на хотел две звезди,
в които наемането на стая ще струва 150 лв.
За да покрият стандартите, общежитията ще бъдат ремонтирани основно, във всяко ще има енерго- и водоспестяващи устройства, рампа за инвалидни колички и телефон във всяка стая.
Някои са намерили баланса между цена и качество на живот за студентите. Във Варненския технически университет наемът излиза 55 лв. на месец без режийните разходи, но всеки студент получава държавна субсидия от 30 лв. и се стреми да пести електричество и вода.
В общежитията в столицата наемът средно е 40 лв. за консумативите.
Повечето студенти предпочитат да живеят в студентското общежитие, защото цените на квартирите са високи.
За да запазят на всяка цената стаята си, студенти
прибягват до търсене на фиктивни съквартиранти
Фиктивният съквартирант е човек, който има право да ползва общежитие, но не желае да го ползва. За услугата той получава добро възнаграждение от нуждаещия се.
Но при положение че местата в общежитията са ограничени, най-практикуваният вариант е няколко студента да наемат един апартамент и да си делят наема.
Цените понякога конкурират хотелските - 200-300 лв. за стая без допълнителни разходи според сезона. Евтините варианти не са много надеждни.
Случвало ми се е вляза в апартамент, претъпкан с легла като хижа, сякаш съм в планината, споделя третокурсничката Светлана.
За легло в такова жилище хазяите искат по 80 лв., а условията, които предлагат са лоши. В някои от жилища няма дори най-необходимото като столове и маси и младите хора трябва да си ги купят.
Ситуацията е една и съща във всеки университетски град.
