В ъв всички европейски страни има възпоменателни поводи, които предизвикват противоречиви мнения или се оказват неудобни за някого.
В Германия двете дати, на които се почита паметта на загиналите при опит да преминат Берлинската стена са 13 август и 9 ноември.
13 август, защото това е годишнината от построяването на стената през 1961 г., и 9 ноември, защото на тази дата се слага край на съществуването й.
През останалата част от годината обаче също се почита паметта на загиналите край стената. На мястото на унищожена от комунистическия режим църква днес се издига
параклисът на помирението
Всеки ден от вторник до петък в параклиса, точно на демаркационната линия се чете биографията на някоя от жертвите.
Това звучи така: В този ден се отдава почит на Хермен Деблер, търговец от Западен Берлин, загинал на 15 юни 1965 г. на 42-годишна възраст.
След няколко биографични данни пасторът се спира по-подробно на обстоятелствата около смъртта на Хермен Деблер, който във фаталния 15 юни тръгнал с приятелката си да се разходи с лодка близо до демаркационната линия.
Двама източногермански войници стрелят по лодката, Деблер променя курса обратно, но въпреки това е засегнат от четири куршума и умира няколко минути по-късно.
Тежко ранената му приятелка оживява, но и до днес тези мигове остават болезнено запечатани в съзнанието й.
В края на възпоменателната церемония, пасторът поканва присъстващите за молитва, а след това те поставят свещ в пясъка пред олтара. Възпоменателните церемонии се провеждат по този начин от две години насам.
Възпоменателните церемонии за края на Втората световна война предизвикват напрежение в балтийските страни.
Малките републики, съседни на Русия, са преживяли последователно окупацията на съветската армия, след това на нацистка Германия и накрая отново на Червената армия.
В Естония
интерпретацията на историята е различна
в зависимост от това дали гледната точка е на руското малцинство или на естонското население.
Всички медии отразиха разразилия се наскоро скандал около двуметровата бронзова статуя на съветския войник в центъра на Талин, който отразява две различни гледни точки към историята.
За коренното естонско население статуята, издигната от комунистите през 1947, символизира съветската окупация, продължила близо 50 години.
За руското малцинство, което представлява 29% от населението, статуята отдава почит на войниците от Червената армия, загинали, за да прогонят нацистите.
Всеки 9 май, датата избрана от Москва за отбелязване края на Втората световна война, ветераните идват да положат цветя пред статуята. През април тази година обаче правителството в Талин реши да премести паметника на военно гробище.
Това предизвика гнева на рускоезичното население, който прерасна в бунтове.
В България възпоменателните церемонии за жертвите на възродителния процес често пораждат противоречиви настроения, а понякога скандали.
В гоцеделчевското с. Корница всяка година на 28 март се провежда митинг-възпоменание за петимата жители на селото, загинали,
съпротивлявайки на насилствената смяна на турските им имена
с български.
Това е началото на бунта срещу държавата и обявяване на Корнишката република. Според разкази на очевидци имало и много ранени, но не не посмели да се отидат в болниците и се лекували по къщите си.
В чест на убитите е издигнат и паметник. По време на възпоменанието се събират хора от селото, от околните общини, депутати, представители на ДПС и на местната власт. Изпълнява се и обща молитва за мир.
Понякога тези церемонии стават повод за събуждане на стари чувства у някои хора.
На честването на 30-ата годишнина от възродителния процес преди четири години зам.-областният управител на Пазарджик Реджеб Молла Ахмед предизвика скандал като поиска всички християни да бъдат изгонени от района на Родопите, а в училищата да се учи на турски.
Подобни събития веднага предизвикват подозрения, че би могло се повтори трагедията в бивша Югославия,
ако не се прояви здрав политически разум
По-крайно настроените политически формации като "Атака" се отнасят негативно към възпоменания във връзка с възродителния процес, както и към тържествата, които се провеждат в бургаското с. Търнак в чест на български граждани с турски имена, извършили няколко атентата, единият във влака край гара Буново.
Според националистите обявяването на Корнишката република е тежко престъпление срещу държавата и нагъл сепаратизъм, който лидерите на ДПС и до днес възхваляват.
