Как големите планове за велосипедни алеи се разминават с реалността

В се повече български градове имат големи планове за велосипедни алеи. Кой до къде е и как плановете се разминават с реалността, обяснява Gorichka.bg.

Не са един и два българските градове, където измежду стотиците улици може да се открият и по една или две велоалеи. София, Варна, Бургас, Русе, Балчик, Несебър и Сливен са само някои от местата, където местните общини изграждат или планират колоездачни пътища. Какво обаче се случва по и със тях на практика:

През 2008 г. по план София трябваше да направи две велоалеи: едната успоредно с бул. "Евлоги Георгиев" и да се реконструира най-старата и единствена алея в града, която води от пл. "Мекдония" до "Княжево", успоредно с бул. "Цар Борис III".

Вторият проект беше отложен за лятото на 2009 г., когато ще е и ремонтът на булеварда, а според обещанията на общината "докато се прави той, ще се направи и алеята".

Велосипедната алея по "Евлоги Георгиев" вече доби някакъв вид, макар и само до ул. "Граф Игнатиев" засега. Планът беше до края на ноември да стигне до бул. "Мадрид", но подобно на много други български проекти и този се забави.

И двете алеи са част от Програмата за управление и развитие на Столичната община за 2008-2011 г., в която се казва, че в периода 2008-2009 г. в София ще бъдат построени шест велосипедни лъча, които ще свързват противоположните квартали на града. Темповете на работа показват само, че този план е нереалистичен и явно няма да бъде изпълнен в поставените срокове.

През 2007 г. във Варна започна изграждането на 9-километрова колоездачна алея от кв. "Владиславово" до Морската градина. Само централната част беше завършена, но тя доста бързо се превърна в паркинг за коли, зона за пешеходци, а на места и в строителна площадка на съседни сгради.

Маркировката, която беше направена доста добре и според европейските стандарти, също бързо се изтри и в момента дори изградената част трябва да се ремонтира.

Русе е друг пример за противоречиво изграждане на велоалеи. Там има две с обща дължина около 1,5 км, едната от които свързва градските хали с Парка на младежта, а другата е в самия парк.

И двете са просто очертани със синя боя и често са паркинг на автомобили там, където е възможно. Голям парадокс в града е, че цялата централна част е пешеходна зона, но там велосипедите са забранени дори с пътни знаци.

Едно от най-привлекателните места за каране на колело е близо до морския бряг. През юни между Несебър и Слънчев бряг откриха първия велосипеден път в района.

Община Балчик има по-смели планове - да свърже града "международно" с Констанца в Румъния чрез 80-километров път за колела. Кметовете им обсъдиха проекта още през 2007 г., но до строителство още не се е стигнало.
 
По програма ФАР също е възможно изграждането на велопътеки. Бургас работи по проект "Зелени коридори", който предвижда използването на алея като връзка между градската част с центъра за наблюдение на птици "Пода", както и още един колоездачен път от централната жп гара до паметника Пантеона в Морската градина.
 
В Пловдив и Сливен засега само се обсъжда възможността за прокарване на пътеки за велосипеди. В Пловдив такива идеи има зам.-кметът на район "Южен", а Йордан Лечков предлага велоалея успоредно с бул. "Георги Данчев" в града на сините камъни.