Надявахме се, че военните действия могат да бъдат избегнати. Не бързахме да започнем конфликт. Всъщност международната общност чака 12 години Саддам доброволно да се освободи от оръжията си за масово унищожаване, както той обеща през 1991 г.
ООН тогава настояха Саддам да се разоръжи заради миналите му безразсъдни агресии срещу съседните страни и защото безпрецедентно в съвременната история той беше използвал такива оръжия както срещу собствения си народ, така и срещу съседите си.
След повече от десетилетие на измами и протакания от страна на Саддам ООН му даде "последна възможност" да се разоръжи мирно чрез Резолюция 1441 на Съвета за сигурност от ноември. Той отново отказа.
Изборът, пред който се изправи международната общност тогава, беше да разоръжи Саддам със сила и да свали режима му или да се откаже и да остави Саддам със силно заздравени позиции да напада и унижава съседите си и да предаде тези оръжия на екстремистки терористични групи. Вярвам, че историята ще отсъди, че направихме правилния избор.
Нашият спор не е с иракския народ, а със Саддам, неговите синове и неговия варварски режим, които докараха мизерия и терор на страната си. Знам, че иракският народ е най-голямата жертва на управлението на Саддам. И това не е завоевателна война, а война за освобождение.
Затова ние правим всичко, което е по силите на човека, за да се сведат до минимум цивилните жертви и операцията да завърши бързо. За съжаление военният конфликт винаги води до загуба на човешки живот. Могат да станат грешки.
Но при ракетните атаки срещу Багдад, които бяха показани и по телевизията, се видяха усилията, които се полагат, за да бъдат насочени ударите прецизно срещу режима на Саддам и неговия апарат за насилие и потисничество.
Ние също така работим здраво, за да доставим спешно необходимата хуманитарна помощ на иракския народ. Великобритания вече е заделила 120 млн. лири за подпомагане на Ирак в допълнение към 100-те милиона, които вече сме дали от 1991 г. насам.
Нашият ангажимент обаче не свършва дотук. Ние сме решени да работим заедно с ООН и цялата международна общност, за да помогнем на народа на Ирак да възстанови щетите и разрушенията, докарани на страната след четвърт век под тирания и покварата на Саддам.
Саддам можеше да осигури вдигането на санкциите по всяко време, ако беше изпълнил задълженията си за разоръжаване. Вместо това той целенасочено използваше санкциите, за да доведе иракския народ до максимална мизерия.
Хората на Ирак заслужават по-добра съдба. И страната им има богати природни ресурси, които могат да им осигурят по-добро бъдеще. Президентът Буш, министър-председателят Аснар и аз обещахме, че иракският нефт ще бъде вкаран в доверителен фонд на ООН, за да принесе полза на хората на Ирак и да възстанови една велика някога нация. Ние ще работим за вдигане на санкциите на ООН веднага, щом Ирак изпълни задълженията си.
Искам всички иракчани - араби, асирийци, кюрди, тюркмени, сунити, шиити, християни и всички други групи, - да споделят плодовете на този нов благоденстващ Ирак, обединен в настоящите си граници. Страна, в която няма да се изнасилват жени пред очите на техните любими и в която хората ще говорят това, което мислят, без страх, че езиците им ще бъдат изтръгнати.
Заради този терор и бедност 4 млн. иракчани са избягали от своята страна. От разговорите си с много иракски изгнаници знам, че те искат да се завърнат у дома. Споделям тяхната мечта да видят Ирак в истински мир със себе си, със своите съседи и международната общност.
Британските военни сили ще се изтеглят от Ирак веднага щом това е практически възможно. Надяваме се, че бързо ще може да бъде установена преходна гражданска администрация. Ще работим с международната общност за изграждането на най-широката възможна подкрепа за възстановяването на Ирак и преминаването към представително правителство.
В същото време аз съм твърдо решен и да не позволя занемаряване на работата по други важни въпроси. Когато дойдох в София през 1999 г., за да призова Европейския съюз да започне преговори за присъединяване с България, бях убеден, че този процес трябва да бъде доведен до успешен край, и ще продължа да защитавам и да се боря за присъединяването на България към ЕС. Великобритания иска преговорите за членство с България да бъдат проведени и завършени в мандата на тази Европейска комисия, така че да се присъедините от 1 януари 2007 г. Особено важно е външни събития да не отклоняват ЕС от ангажиментите, поети на Европейския съвет в Копенхаген.
Има още много работа, която трябва да се свърши - както от страна на ЕС, така и от България. Приветствам ангажимента на българското правителство да заздрави държавната администрация и съдебната система и да подобри бизнесклимата. Тези ангажименти трябва сега да бъдат превърнати в практически реформи. Великобритания ще продължи да предлага подкрепата си навсякъде, където бихме могли да бъдем от полза.
Накрая бих искал да се върна отново на Близкия изток. Ирак, разбира се, не е единствената ни грижа в района. Споделям широко разпространеното желание за истински напредък в мирния процес в Близкия изток. Президентът Буш и аз се ангажирахме с постигането на честно, трайно и приемливо уреждане на израелско-палестинския конфликт до 2005 г., което да осигурява жизнеспособна държава на палестинския народ и сигурност за Израел.
Решението да се предприемат действия срещу Саддам беше тежко и трудно. Надявахме се, че то няма да е необходимо. Но аз истински вярвам, че курсът, който поехме, не само ще направи Близкия изток и света като цяло едно по-сигурно място, но и чрез отстраняването на Саддам ще допринесе за благото на целия иракски народ.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!