"Сега" сравнява снимки от празнично посрещане на Индира Ганди в София преди десетилетия с посрещането на Колин Пауъл под заглавие "Хепънингът на властта - задължителен!".
"Закараха вчера със заповед софийски ученици от пети клас нагоре да чакат Колин Пауъл в центъра на София. Щуротията - площадно отбелязване на годишнина от дипломатическите отношения между България и САЩ, бе организирана от Атлантическия клуб. И бе наречена хепънинг. Само допреди 13 години пак изкарваха насила. Тогава това се наричаше "мероприятие"... Разбира се, както и преди, така и сега това ще бъде представено като спонтанен интерес на столичната младеж към високия гост и неговия български домакин - министър Паси. А преди 13 години Соломон Паси беше дисидент", смята "Сега".
"Дневник" пък е озаглавил своя коментар по случая "В страната на "Арда". "Вероятно за да се избегнат неловките асоциации с думата "митинг", проявата упорито беше наричана хепънинг - за повече артистичност и непринуденост. Великотърновски отличници, силистренски чиновници, почитатели на военните бази в Неделино и други организирани колективи правеха каращисаната масовка, насред която грееха лозунги като "Пазарджик - съюзник на САЩ!". Явно никой не си е дал сметка, че съчетанието между соцстереотипите и американското знаме правят провинциализма ни да изглежда крещящ", пише "Дневник".
Вестникът публикува информация, че САЩ предлагат безвъзмездно 24 вертолета за българското военно и вътрешно министерство. "Ако бъдат взети американските вертолети, ще се използват за транспорт на личен състав и за обучение на курсантите от военния университет. По думите на зам.-министъра на отбраната Соня Янкулова обаче отговорът ще бъде забавен, тъй като трябва да се изясни в какво точно техническо състояние са вертолетите, какви мисии могат да изпълняват и как се вместват във въоръжението, което българската армия е заявила пред НАТО", обяснява "Дневник".
"Монитор" публикува резултатите от експресно сондажно социологическо изследване в големите градове за отношението на българите към проблема за съдебния имунитет за евентуални престъпления на чуждестранни граждани, извършени на българска територия. Категорично несъгласните с идеята за съдебен имунитет на чужди военнослужещи са 65%. "Монитор" коментира, че малко по-толерантни по тази тема са нискообразованите и политически по-слабо активните български граждани. Това показвало, че пропагандна кампания, целяща да убеди хората в необходимостта от подобна правна защита на чуждестранни военнослужещи, има малки шансове. 1/3 от хората смятат, че дори посланикът на чужда страна трябва да може да бъде съден в България, ако е нарушил местните закони. Колкото до имунитета за най-важните държавни постове в България, единствено по отношение на президента на страната има крехко мнозинство от 54 %, а над 3/4 са против депутатския имунитет.
Много числа се споменават в коментар на първата страница на "Труд", озаглавен "Аритметика на верующите". Авторката посочва, че докато на изборите преди две години за Симеон Сакскобургготски са гласували близо два милиона души, вчера националната статистика е обявила, че едва един на 1000 българи му вярва. "Тоест по-добре е станало за не повече от 7800 души - изчислява авторката. - Толкова са малко, че можем да ги преброим: 240 депутати, 29 областни управители, близо 5200 висши държавни служители. Като прибавим царската фамилия с петте деца, внуци и снахи и един файтон партия - и сметките излизат. А по верующите днес царят може да изброи гласовете си на следващите избори", пише в коментара в "Труд". Вестникът цитира и други статистически данни, според които по-малко от 2% от българите допускат да си купят кола през следващите две години, а само 0,3% се надяват да си купят жилище или вила. Едва за малко над 5 % от българите стандартът на живот се е подобрил.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!