Днес оставка подаде националният координатор на Пакта за стабилност Никола Карадимов. Формално причина стана скандалното интервю на шефа на Комисията по външна и интеграционна политика Асен Агов пред БНР. Агов постави ултиматум на ЕС - или шефовете от съюза ни махат от черния визов списък, или ние се отказваме от участие в Пакта. В случая обаче новината не е поредната смяна на чиновници, натоварени със задачата да ни дипломатстват пред евроструктурите, нито в поредното, определено като скандално, изявление на Агов. Наивно е да се смята, че това е и самотна акция на бившия БНТ - шеф. В този случай става дума за смяна в политиката на цялото правителство, което е в разрез с досегашните цели, пише в оставката си Карадимов.
Всъщност Пактът досега почти нищо не ни е дал, коментира и зам.-финансовият министър Пламен Орешарски. От своето създаване досега структурата ни обеща последователно пари за - построяването на втори мост над Дунав, финансиране на транспортен коридор № 8, средства за армията и прочее проекти, някои от тях само на хартия. Не може да се очаква, че поредното раздвижване на върховете държавата, ще си остане само на регионално ниво. Преди две години, когато премиерът Костов за първи път размаха пръст на ЕС чрез репортер на Ройтерс, последствията бяха само във вътрешнополитически план. Сега обаче първата реакция дойде от Румъния. И съвсем логично. Северната ни съседка се сочи за единствената, най-важна и неподлежаща на оспорване причина, която ще забави и паденото на Шенгенската завеса, а и от там приемането ни за пълноправен член в семейството на 15-те.
Ако останем последни на опашката за ЕС, ще се превърнем в изкупителна жертва, твърди външният министър на Румъния Петре Роман. Позицията на премиера Костов обаче, изразена преди няколко дни е - това е несправедливо, защото досега винаги сме показвали по-добри резултати от Букурещ, в икономически и всякакъв друг план. И това е факт. България поне привидно има стабилна финансова система, докато на Север от нас все още не са решили проблемите с пирамидите. Ние имаме завиден валутен резерв и ниска инфлация, на Север обаче все още поскъпването е огромно, а Централната банка слаба. Ние имаме добро здравно осигуряване, а знае се, че Румъния е последната в света страна, където все още има случаи на чума. Не ние обгазяваме Търну Магурели, а те нас. Не ние изсипваме отровни метали в Дунав и с това объркваме екологичното равновесия в Европа. И т. н. - не ние!
Накрая обаче се оказва, че отново носим вина. Еврокомисарят Гюнтер Ферхойген смята, че темповете, с които напредваме не били добри. И затова дверите на ЕС ще се отворят за нас едва през 2005 г. Когато ресурсите ни от търпение са съвсем изчерпани. Или пък когато не е ясно вече кой и само във вътрешнополитически план ще обере лаврите от присъединяването ни.
Напълно е възможно изявлението на Агов пред "Неделя 150" да е отзвук и от вътрешнопартийните сини драми напоследък. След оставките на Христо Бисеров и Йордан Цонев от НИС на партията и от шефските места в парламентарните комисии, единственото на управляващите е нарушено. Колкото и смешно да звучи намерението на Бисеров, с рейтинг няколкократно по-нисък от този на премиера, да прави СДС - 2, все пак новината е тревожна. А още по-страшно може да стане и ако Доган спази обещанието си и даде рамо на новата засега илюзорна формация.
Всъщност последното обяснение звучи най-логично от всички досега. Наивно е да се смята, че родните управляващи не са знаели досега как страната ни се възприема на Запад - самостоятелно или в пакет.
Древна като нашата демокрация истина е фактът, че Западът никога не ни е взимал като нещо повече от още един от региона, граничещ с Югославия. Обещанието за парите за транспортните коридори дойдоха едва след като над Белград замириса на промяна. Средствата за Дунав мост - 2 пък едва след като румънците - след 10 години протакане! - ни казаха "Да, ама ще си го строите сами".
Така че дали начело на държавата сега ще е Иван Костов или някой друг с цвят и име друго, Западът щеше да отговори същото. И нищо, че формално, а и не дотам погледното, сегашното управление няма алтернатива. Всъщност Западът никога не е и позволявал у нас да има политици със собствено лице и родна визия за бъдещето. Няма до го позволи и сега.
Костов и партията му или Другият и неизвестните след 5 г. ще могат да се похвалят с приемането ни в ЕС, само ако на Запад поискат и то както поискат те. Не и преди това, независимо от Костов, другия или третите, които буйстват.
Последвайте ни
