Толкова много сила тупти в сърцето на капката. Тя е събрала в себе си мъдростта на вековете, защото водата непрекъснато обикаля земята и дарява силата си, за да продължи да съществува живота на земята. Не бива да нараняваме реките, езерата, моретата, океаните...! Трябва да им се поклоним и да им поискаме прошка за всички злини, които сме им причинили. Ние си мислим, че сме по-силни от водата. Но това съвсем не е така. Водната капка може, както да обича, така и да руши.
Водната капка създава красота. Под нежните й ласки и най-ръбестите камъни се изглаждат и заблестяват. Пещерите също са творение на малките дъждовни капки. Невероятните сталагмити и сталактити са изваяни от силата на водата. Скалните образувания като „Белоградчишките скали”, „Чудните мостове”, „Побитите камъни”... са създадени от непрекъснатите милувки на вятъра и водата. Когато дъждовните капки се хванат за ръце и погледнат към слънцето, с тях става чудо – сърцата им засияват и на небето изгрява седемцветна дъга. Силата на всяка капка се умножава многократно, когато се събере с другите водни капки. Заедно те поставят началото на поточе, което първо плахо, а след това уверено в собствените си сили се превръща във величествена река. Реките, езерата, моретата, океаните..., всички водни басейни са дом на много животни и растения.
Силата на водата се е използвала, както в миналото, така и сега за създаване на енергия. С нейна помощ се задвижват водениците, турбините...
Водата пречиства в буквален и в преносен смисъл. С нейна помощ домът и дрехите ни блестят от чистота, а поръсени с осветена и благословена от църквата вода ние отваряме душите си за доброто.
Водните капки вдъхват живот у всяко цвете, у всяка тревица, у всяко живо същество. Те са самият живот. Усещат, когато сме добри, усмихнати и позитивно настроени, когато творим красота, но усещат и нашата алчност, стремеж да заграбим все повече и повече, разбират лошите ни помисли, обиждат ги грубите думи, които изричаме. И дълбоко разстроени, те могат да наказват със силата на своето единство.
Дъждовни камшици започват да шибат земята. От безброй наранени капки потича неудържим порой, който повлича след себе си създаваното с години от хората. Обидата сковава в лед сърцата на капките, слана и градушка попарват невинните треви. Ядосаното развълнувано море поглъща кораби и ръфа бреговете.
Сигурна съм, че ако се променим, ако се научим да живеем в хармония с природата, тези наводнения, поройни пагубни дъждове... ще престанат. Водната капка е свята, без нея бихме загинали. Тя е наша закрилница. Повечето хора са неблагодарни и убиват красотата, а най-страшното е, че за тях това е нормално. Вярвам, че в сърцето на всеки човек се крие зрънце доброта, и зная, че ако допуснем капката вода до това зрънце, то ще покълне и ще преобрази целия свят. Надявам се, че капка по капка, стъпка по стъпка човек ще изкупи грешките си и отново ще спечели доверието на природата.
