Аз обичам моята планета и вярвам, че всички хора я обичат. Просто сме забравили, игнорирали или отложили своите отговорностти към нашия роден дом. Защото имаме такива. Любовта е двустранен процес, в който става пренос на Енергия. И тъй като всички черпим от Енергията на Земята мисля, че е необходимо и ние от своя страна да й дадем нещо в замяна. Като например грижа. Грижа за чистотата на водите, които пием. Грижа за развитието на горите, които пречистват въздуха, за да дишаме. Грижа към животните, които осигуряват баланса на материята в природата. Грижа, която в процеса на изпълнение се връща обратно към нас, защото ние сме тези които се нуждаем от природните ресурси.
Миналата вечер оставих прозореца в стаята си отворен и тази сутрин се събудих свежа като репичка. Затова се замислих за въздуха. Усетих как ежедневно се нуждая от чист въздух, но за сметка на това получавам замърсен с прах, изгорели газове и други вредни вещества въздух. И усещам как това се отразява на тялото ми. Искам да живея здравословно и да бъда здрава. Сигурна съм, че и вие това искате. Но нищо не се променя. И това ме тревожи. Ето аз например съм готова да откликна на нуждата от чист въздух - нямам собствена кола и дори още не съм започнала уроци по кормуване. За сметка на това се движа свободно, тичам сутрин в парка, карам колело, а когато се намирам далеч използвам обществен транспорт. Не е голяма работа, но е моята грижа за планетата. А когато се грижа за нея и тя се грижи за мен.
Ами водата? Миналата седмица два дни нямахме вода в къщи и направо откачих. И тогава се замислих какво съкровище всъщност предствалява водното богатство на планетата и колко е важно да се грижим да не го замърсяваме и разхищаваме. Замислих се за жителите на някой държави като Кения, Етиопия и Индия, за чиито жители чаша вода е толкова рядка и следователно по-ценна от злато. Затова не бива да я приемаме за даденост, независимо, че нямаме такъв проблем. А наред с това мисля, че трябва и да се грижим моретата, океаните и изобщо всички водни източници, които са дом за хиляди водни обитатели, да са чисти. И като стана дума се сетих за огромните вреди, които нанася човешката дейност на водите. Като например враг номер едно - петролните разливи. Несъмнено всички сме виждали снимки на „петролени" птици и гледката потрсаваща. А и със сигурност водните обитатели едва ли остават незасегнати от замърсителя. Тъжно, но факт, човешката намеса отново разрушава баласа в природата.
Но въпреки това не всички каузи са изгубени. И вярвам, че хората сериозно започват да се замислят. А мисленето ни може да промени живота ни. Мисълтта сама по себе си може и да не влияе на всички, но със сигурност влияе на индивида. Положителната мисъл е в основата на по-доброто бъдеще за нашата мила планета. И аз съм сигурна, че мисълта „Обичам планетата си и ме е грижа" в комбинация с общи усилия и идеи е своеобразрен катализатор за действие, за промяна.
Затова помисли за дървото, за животинчето и за реката. За вятъра, който докосва косите ти и за земята, чиито плодове те хранят. За въздухът, който ти вдъхва живот и за морето, в което плуваш през ваканциите. Всички те са част от теб, защото всичко е взаимосвързано. Обичаш ги нали? И те те обичат. Процес на енергиен обмен, осъществен чрез любов.
Аз обичам моята планета и ме е грижа!
