П рез 2007 г. е необходим нов Закон за народната просвета, а законите за учебния план и за професионалното образование трябва да се огледат добре.
Необходимо е промените в тях да станат със съгласието на всички политически партии, за да не правят поправки и следващите управляващи.
Така смята председателят на сдружение "Българска образователна коалиция", който е бивш зам.-министър на образованието в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Коментарът му е предоставен от Експрес.бг:
В средното образование сериозната промяна през 2006 г. е новата форма на изпита след VII клас. Известно е вече, че той ще е тест, а не както досега - задачи по математика и литературно съчинение.
Дали това е подходяща форма на оценяване, или не, ще разберем в средата на 2007 година, когато кандидат-гимназистите вече са минали през новата форма на изпит.
Специално по български език и литература е добре да има и писане на свързан текст. Не е важно точно какъв тип съчинение ще се използва, но трябва да има изискване за съставяне на текст, който да покаже кой ученик може да разсъждава.
Шумът около тестовете
попречи да се види истинската промяна през последната година и половина. Тя се състои в това, че за първи път Министерството на образованието и науката (МОН) внесе в Народното събрание, а то от своя страна прие дългосрочна Програма за развитието на образованието.
Стратегическият документ бе гласуван в края на 2005 г. и сега МОН отчита първата година на изпълнението му. За първи път разполагаме с една визия за бъдещото развитие на образованието.
Важно е да имаме такава визия - дори тя да се окаже недобра, може да се коригира, но ако такъв стратегически документ липсва, не знаем закъде сме се запътили.
В продължение на много години в образованието се работеше на парче - от министър до министър. Всеки следващ правеше неща, които смяташе за полезни, но в крайна сметка усилията им се оказваха крайно разнопосочни.
Във висшето образование вече няколко поредни мандата управляващите имат общо взето еднакви идеи.
Със зрелостните изпити
нещата не са чак толкова добре. Те бяха за поред път отложени, при това без срок. МОН твърди, че има добрата воля да ги въведе възможно най-скоро, може би още през 2008 г., да се надяваме, че това ще стане.
Поредицата от отлагания е лоша по две причини. Най-напред това не е добре за средното образование, защото без външно оценяване нямаме критерии, за да проверим доколко добре се справят учениците.
Всички оплаквания, че българското образование не е качествено или напротив - хвалби, че децата се учат много добре и печелят награди, са празни приказки.
Ние сме длъжни да констатираме как стоят нещата при един цял випуск от около 80 000 души, а не да правим изводи от успехите или неуспехите на няколко човека. Затова
матурите са нужни
Тогава онези учители, които сега си позволяват да пишат по-високи оценки без основание, няма да смеят да заблуждават родителите и децата, че ги учат на добре. Те ще знаят, че след тяхното оценяване ще има и друга проверка.
От друга страна матурите са още по-важни за висшето образование, където от години имаме голям проблем. Той е, че многото изпити в различните университети не позволяват истинска конкуренция между тях.
Вече трето правителство определя субсидията за университетите до голяма степен въз основа на броя на студентите. Това е хубаво, само че самият този брой го определя административно МОН чрез ежегодно решение на Министерски съвет.
Следователно, МОН косвено определя и субсидията на университетите, което не е добре и не е пазарно. Всички експерти са единодушни, че трябва да има конкуренция между висшите училища. Конкуренцията е невъзможна, ако няма общи критерии за приемане.
Тъй като университетите ще се разберат трудно за общ изпит, най-добрият вариант е държавните зрелостни изпити след завършване на гимназиалната степен да отсяват тези, които са добри, да продължат.
Още през 2002 г. 15 от университетите бяха готови да ги приемат за вход. Ако матурата е добре проведена, то никой ректор няма да иска да има собствен изпит. Тогава ще е възможен общ прием, истински избор на университет от страна на кандидат студентите и конкуренция между висшите училища.
Като цяло системата на висшето образование ще спечели от това. Няма да има закриване на университети в резултат, че студентите са се насочили нанякъде, но ще има закриване на специалности там, където те не са присъщи на университета.
Ако няма конкуренция, загиваме и се обричане на гибел, защото от 1 януари всеки университет от страна членка на ЕС може да открие своя структура тук. Ние не сме подготвени за това. Самите ректори са склонни
да има конкуренция
Във висшето образование през 2006 г. нямаше сериозни промени, те предстоят. Спешно е необходимо изменение на текстовете в Закона за висшето образование в частта, отнасяща се до колежите.
По-дългосрочната цел е да се изготви нов закон. От две години има три проекта, които би трябвало да се обединят или да се използват. Очаква се и нова Стратегия за развитие на висшето образование от страна на Министерство на образованието и науката.
Много се надявам, че тя ще е факт, защото стратегията от 1999 г. изигра своята роля и е вече остаряла.
Новият закон за висшето образование трябва да постави нещата на пазарен принцип. Това означава да има истинско конкурентно финансиране, различни техники за поддържане на качеството и изчистване на нормативните недоразумения.
Действащият закон
се опитва подробно да разпише всичко до такава степен, че има членове и алинеи, посветени на отделни университети и факултети. Негласно всички знаем кой текст за кого е писан.
Трябва да има ясни правила и да се грижим за спазването им. Става дума за една най-обща законова рамка, а не за детайлния подход на действащия закон.
Подробното регламентиране на всеки възможен казус в сегашния закон да не би да води до това всички да спазват правилата?
През 2007 г. в средното образование трябва да се огледа още веднъж нормативната уредба, след като вече има визия за развитието. Нужно е да се изготви нов Закон за народната просвета, в който нещата да са структурирани ясно.
В момента в закона задълженията на просветния министър са пръснати на четири-пет места. Новият нормативен акт трябва да включва занемарените досега теми като например квалификацията на учителите, която в действащия закон е описана с два реда.
Законите за учебния план и за професионалното образование също трябва да се огледат и с трите закона да се съгласуват подзаконовите актове.
Те, от своя страна, подлежат на окрупняване. Задачата е огромна и трябва да се свърши от група от подходящи експерти извън Министерство на образованието.
Това трябва да стане със съгласието на всички политически партии, за да не се направи сега нещо, което следващите управляващи ще променят.
