Акцент в програмата му ще бъде срещата на четири очи с ръководителя на либийската революция полк. Муамар Кадафи, от когото преди два месеца дойде поканата за тази визита.
В началото на седмицата двама известни наши арабисти коментираха пред националните медии този ход на държавния глава, който предшества само с няколко дни очакваното на 31 май съдебно решение във връзка с обжалването на смъртните присъди срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар.
Киряк Цонев, арабист и дипломат от кариерата, пред Таня Величкова, БНР (BNR.bg), 23 май:
- Според мен моментът е избран добре, защото съвпада с второто дело. Но аз не виждам как ще бъде произнесена присъда - някаква, каквато и да е, дали ще бъде върнато делото или ще бъдат предприети други мерки, при условие че този процес с офицерите, които са измъчвали нашите медицински сестри, постоянно се отлага. Трябва да има решение на единия проблем, за да се реши и вторият после.
- Не беше ли по-логично президентът да пътува за Триполи след датата 31 май, или напротив - сега има възможност срещата между двамата лидери да окаже своето влияние върху решението на съда?
- Срещите безспорно ще окажат своето влияние. В изявлението на президента Първанов той поставя въпроса за медицинските сестри като един от въпросите, по които ще се разговаря в Либия - при това може би и не най-главният, защото има въпроси на двустранните отношения, които са сложни, които са перспективни и този въпрос е просто един от тях.
- Но може ли да се разговаря за каквито и да е двустранни отношения, без въпросът за българските медицински сестри да бъде най-главният?
- Може, аз мисля, че може... Ако ние отиваме само за медицинските сестри, в другата страна може да се получи раздразнение. Просто го говоря от дипломатическата си практика.
- Но това означава да премълчаваме въпроса, който най-много ни интересува всъщност.
- Не, в никакъв случай. Това е един важен основен въпрос. Но аз казвам, че наред с него трябва да се разговаря и по други въпроси.
- Самият Георги Първанов каза преди дни в едно интервю, че иска да отиде в Триполи тогава, когато има възможност дневният ред на двустранните отношения да бъде преговорен обстойно с очертаването на една перспектива. Как изглежда този дневен ред на двустранните отношения към днешна дата, според вас?
- На мен ми изглежда, че с посещението на министър Ковачев преди няколко седмици в Либия този въпрос вече беше поставен и нещо има написано. Разбира се, аз не съм запознат с подробностите на всичко това, но ми се струва, че това посещение на Ковачев беше добра подготовка за посещението на Първанов.
- Но вие познавате отношенията между България и Либия и може да предположите в какви посоки биха протекли разговорите за развитие на двустранните отношения.
- Разговорите за развитие на двустранните отношения ще бъдат абсолютно положителни, аз съм сигурен в това. Но едновременно с това ще трябва да се търси решение и на проблема за медицинските сестри. Като казвам, че ще трябва да се търси решение, това значи не някакъв пазарлък, че трябва да плащаме някакви пари - и президентът Първанов това много категорично го подчерта.
- Напоследък, изказвайки се за СПИН процеса в Либия, президентът Първанов настоятелно включва и темата за подпомагането на заразените от СПИН либийски деца. Как разчитате това негово послание?
- Вижте, това са 400 деца, това е един хуманитарен проблем. Това е 400 живота срещу шест живота. Не бива да подценяваме сложната ситуация, в която се намира самият режим в Либия.
- Така е, но какви биха могли да бъдат конкретните перспективи? Очевидно думата "компенсации" за нас е неприемлива, защото това означава признаване на вина. Тогава по какъв друг начин България би могла да подпомогне в едни такива двустранни контакти решаването на проблема?
- България би могла заедно с Европа, заедно със САЩ, заедно със света да вземе мерки... Ние не можем да излекуваме тези деца от тази трагична болест, но... просто да не се допусне по-нататъшното й разпространяване. Можем просто да продължаваме живота им. Но това не е по възможностите само на България. Затова и Първанов посочва Европа.
- Т.е., можем да стимулираме нашите партньори от Европа и САЩ да бъдат по-активни в отпускането на средства?
- Абсолютно. В такива случаи ние може да дадем примерно лекари. Ние сме построили толкова болници в Либия, така че има какво да се прави.
- Според вас как полк. Кадафи ще посрещне българския президент?
- Абсолютно сърдечно, познавам полковника и трябва да кажа, че в никакъв случай това няма да бъде хладна среща... На мен ми се струва, че Кадафи няма да иска от Първанов нещо повече от това, което направиха западните лидери там.
- Кое за вас би било успех на посещението?
- Ох, най-голям успех би било, ако може той да качи на самолета нашите момичета и да ги върне в България. Това би било най-голям успех.
- Но той предупреди да не очакваме това от него.
- Разбира се, че той предупреди. Но знаете ли, в Либия всичко може да се очаква. Либия е такава страна.
- Т.е., можем да очакваме и изненади?
- Да, можем да очакваме и изненади.
- В едно отдавнашно интервю вие се обявявате против пътуване на български президент в Либия. Казвате, че когато всички средства са изчерпани, тогава идва ред на президента. Наистина ли сме в такава ситуация - всички средства да са изчерпани?
- Аз мисля, че сме вече в такава ситуация. Когато казах това преди една година, ситуацията беше по-друга. Сега всичко вече е изчерпано.
- Добре, ще ви попитам отново дали имате свое очакване - за прогноза е силно да се говори - за това, което ще се случи на 31 май?
- Аз мисля, че резултатите ще бъдат положителни - по-положителни, отколкото може би се надяваме.
- Какво значи положителни резултати за вас?
- Положителни резултати значи двете страни съвместно да потърсят реалистично решение за излизане от задънената улица, в която се намират и Либия, и България.
Владимир Чуков, арабист, пред Ана Цолова, Би Ти Ви (bTV.bg), 23 май:
- Това е знак, че България иска да установи диалог на възможно най-високо равнище. Знаете, шест години в Либия тече делото срещу нашите медици и няма защо да крием - това дело всъщност отравя двустранните отношения, които, знаете, в миналото бяха отлични, брилянтни.
Надявам се, че това ще бъде началото на едно разблокиране на отношенията между двете държави, след като възможно на най-високо равнище ние ще чуем либийската позиция без преводачи, без тълкуватели - всъщност, точно как либийската страна смята, че би следвало да се разблокират отношенията.
- Дали това не е знак, че предстои някакъв компромис от либийска страна?
- Трябва да спомена, че два фактора, които се случиха в Либия, всъщност май минаха незабелязано от медиите през изтеклия месец, а може би, в една определена степен, ще повлияят на тези контакти, на тези разговори, а вероятно и на развитието на делото.
Първият фактор е, че от няколко дни семействата на заразените деца започнаха гладна стачка. Те издадоха една декларация от името на Асоциацията на родителите, където много силно се критикува либийското правителство поради продължаващото мълчание на държавата, което те наричат "клането СПИН", и също така много силните обвинения към либийското правителство, че се отнасят към децата... които се нуждаят наистина от много сериозни медицински грижи, като към животни, цитирам дословно декларацията.
Тя е във връзка с това, че преди три дни си отиде поредното дете, едно 7-годишно момченце, което почина в Рим, тъй като бащата не е могъл да покрие разноските по лечението. Това е направила Ватикана. И също така намерението на либийското правителство да изпрати 18 от тези деца зад граница без придружител - това всъщност очевидно е наляло последната капка...
Вторият момент, който трябва да споменем, е, че паралелно с нашето дело на 25-и и 26-и се провежда безпрецедентен конгрес на единната либийска опозиция в Лондон. Все още тази опозиция е твърде виртуална, но така или иначе фактът, че буквално преди два дни на арабския икономически форум Давос в Йордания на Сейф ал Ислам вече бяха му зададени въпроси от арабски журналисти...
- За наследника...
- Да, и какво смята по отношение на либийската опозиция. Очевидно, че това е един фактор, който трябва да имаме предвид.
Нещо повече - това, което ми направи впечатление, е, че вчера излезе една декларация на либийската опозиция, в която тя много умело се опитва да съчетае собствените си позиции с декларацията на семействата на заразените деца. Т.е., те се опитват да абсорбират недоволството на тези семейства, симпатиите, които те трупат в либийското общество, за свои цели.
Виждате по какъв начин вече една човешка трагедия се използва за политически цели, но такива са процесите в света - и либийското правителство, според мен, би следвало да го има предвид.
- Можем ли да очакваме от тази среща, която предстои между нашия президент и либийския лидер, двамата да се споразумеят за изхода на делото?
- В никакъв случай. Президентът Първанов беше много ясен, че едва ли някой трябва да очаква някакво коренно развитие на нещата - как той едва ли не да качи в самолета си нашите подсъдими медици.
Но като цяло, според мен, би следвало, поне да разберем от устата на полк. Муамар Кадафи каква е неговата позиция, какви точно са техните намерения. Така или иначе в Либия има съдебна система, която властите претендират да е независима, така че едва ли те ще говорят по детайлите на делото.
Този процес не може да остане извън разговорите между двамата държавни глави и аз се надявам много силно да бъдат очертани политическите рамки на бъдещо добро сътрудничество между двете държави, като се изчистят тези много силни сенки, т.е. тези смущаващи фактори, които вече продължават повече от шест години.
Аз съм общо взето оптимист. Досега през тези шест години бях много силен песимист относно развитието, но трябва да спомена, че има фактори, които наистина подсказват, че най-вероятно делото ще бъде върнато...
Ще цитирам някои арабски наблюдатели, които смятат, че едно паралелно дело, което беше започнато през лятото на 1988 г. срещу либийските "Мюсюлмански братя"... буквално преди седмици либийските власти оповестиха официално, че тези 150 задържани либийски опозиционери ще бъдат пуснати, включително и смъртници, двама смъртници.
Всичко това е прелюдия - цитирам арабски наблюдатели, - че се подготвя общественото мнение в Либия за пускането на нашите медици.
Пак искам да спомена - вътрешнополитическите процеси в Либия са изключително динамични и макар виртуална на този етап, либийската опозиция все пак вече става фактор и много добре борави с настроенията вътре в самата Либия.
И още нещо - изненада ме, че буквално преди няколко дена напомни за себе си и принцът престолонаследник Мохамед Сануси, който също живее в Лондон, изпращайки едно писмо до Табо Мбеки, президента на ЮАР, относно съдебния процес на един либиец, обвинен като ислямски фундаменталист и в кражби... Той моли ЮАР да не пуска този либийски опозиционер, тъй като в Либия няма справедлива съдебна система.
Т.е., виждате, че около нашето дело се появиха доста странични фактори, така че либийските власти трябва да имат предвид тази политическа рамка, която то отвори. Просто нашето дело запозна много хора с действителността или част от действителността в Либия.
Не бих казал, че тази действителност е една от най-добрите и най-рекламните за либийската държава, която е заинтересувана час по-скоро да се намери достойно решение, ако щете, в рамките на това страдание на семействата на заразените.
- Какво, според вас, е достойното решение - връщане на делото за доразглеждане?
- Достойното е следното (мисля, че нееднократно беше споменато) - България е готова, в рамките на този диалог, който има с ЕС и САЩ, да се обезпечи, да се гарантира възможно
най-доброто лечение на тези деца в западни болници. Както виждате, на този етап семействата не могат да направят дори това и Ватиканът поема подобни разноски.
И второ - това, което вече направиха и немците, но в друга форма: да се изгради единен център за борба срещу СПИН за цяла Африка. Мисля, че средствата са намерени, т.е. България да се включи в борбата срещу този бич на човечеството, така значим особено в Африка.
Оттам насетне, естествено, България не би могла да поеме никаква вина, никаква отговорност. България не може да бъде конституирана като част от делото, т.е. всичките тези претенции за обезщетения... мисля, че просто трябва да отпаднат.
Това е всъщност реалната алтернатива.
