Януарското наводнение в Куинсланд, и в Бризбейн в частност, е най-голямото след легендарното наводнение от 1974 г. Градът обаче си е взел поука след онзи случай и сега се справя доста по-добре.
Подробностите около самото наводнение са известни - всички медии се скъсаха да ги отразяват.
Няколко крайречни квартала (най-вече "Рокли") бяха напълно потопени, други (като "Уест енд" и "Милтън") - частично, големи проблеми има и с инфраструктурата по самата река - например всички спирки на градските катамарани бяха унищожени и сега ще трябват месеци, докато се възстанови речният транспорт в града.
Пострада и една от забележителностите му - пътеката за разходки по двата бряга на реката "Ривъруок". Тя е дълга общо 20-ина километра (по десет от всяка страна) и на места е бетонен път по брега, на места - дървена пътека, качена на пилони над водата, а на други - бетон, който плава на големи понтони.
Та когато наводнението вдигна водата доста над предвидените нива, понтоните се откъснали и една 300-метрова ивица отплавала по реката. 300 м бетонен път си е доста масивен, затова имаше сериозни притеснения да не повреди най-големия мост на реката - Гейтуей бридж.
Типично по австралийски обаче, веднага се намери кой да реши проблема
без никакво чудене. Двама моряци на речен влекач чули за това по радиото, изкарали веднага влекача и избутали понтона към средата на реката, та минал благополучно под моста.
По вестниците имаше снимки на двамата - добродушни червенобузи дядовци, същите като тези, които маршируват по улиците на Празника на обединените въоръжени сили АНЗАК, ветерани от Виетнам, Малайзия, Корея и къде ли не, с добродушен поглед. който сякаш ти казва "Когато се налага, ще направим каквото се налага", така, че изтръпваш като ги погледнеш...
Както и да е, отидохме до центъра и обиколихме два-три съседни квартала и мога да доложа, че слуховете за призрачността на града наистина са преувеличени. Някои медии бяха съобщили, че "Австралия евакуира третия по големина град заради наводненията".
Това по принцип е вярно, но както във вица с компютрите и компотите, има някои дребни уточнения. Първо, не беше евакуиран "градът", а само части от центъра. Градът сам по себе си е огромен (географски) - заедно с всички разхвърляни квартали, сателитни общини и т.н. е дълъг повече от 200 км от север на юг (от изток на запад е само 50). Центърът няма и три на три километра.
Второ, центърът не беше "евакуиран", а просто на работещите там им казаха да си ходят у тях, докато не е станало по-лошо, и да не се връщат, докато положението не се оправи. Това стана във вторник, днес е петък, очакванията са всичко да работи нормално от понеделник.
Противно на съобщенията в някои австралийски медии,
това евакуиране не предизвика никакъв хаос. Градският транспорт си работеше нормално, чак на другия ден започнаха да отменят влакове и рейсове, а след това ги разредиха. Освен това преместиха най-големите автобусни спирки, защото са подземни и ги обявиха за застрашени, та направиха временни спирки по улиците над тях.
На другия ден електрическата компания обяви, че ще спре тока в центъра превантивно, за да не стават къси съединения, ако водата стигне до някоя подстанция.
Офис сградите се бяха изнесли и това не ги засегна много; освен това, повечето големи фирми с офиси в центъра имат големи офиси и в други градове (бизнесът тук не е концентриран на едно място като в България), така че примерно Telstra (най-големият телеком) можа да си позволи да евакуира сграда с 2000 служители и да продължи да си работи нормално. Както и разни банки, авиокомпании и т.н. Лошо беше за жилищните сгради - не е шега работа да те накарат да слизаш 67 етажа пеша.
В четвъртък вече беше ясно, че катастрофални поражения в центъра няма да има, но за всеки случай всичко си остана затворено, освен някои кафенета и много магазини. Кръчмите бяха затворени, защото (според един вестник) сега вече в Австралия наблягали на сигурността повече от преди, когато клиентите на кръчмата-забележителност на Breakfast Creek си пиели бирата, газейки вода до колене.
В центъра беше пълно със зяпачи, които се разхождаха кротко
наоколо с фотоапарати в ръка. Полиция не се забелязваше, освен един полицай с мотор в началото на моста William Jolly Bridge (временно затворен), който се снимаше с няколко китайски туристи и беше качил хлапето им на мотора да си играе. Хора имаше и по пешеходния мост Kurilpa Bridge, макар че единият му край беше под вода. На скалите на Kangaroo Point имаше цяла тълпа с фотоапарати.
От другата страна на реката е наводнена само Ботаническата градина, която ще се възстанови относително лесно, но откъм South Bank паркът е "скулптиран" и маникюриран, та ще иска повече време. Изкуствената лагуна също е била залята, както и основите на Виенското колело.
За отбелязване е, че няма пострадали важни сгради и друга инфраструктура. След голямото наводнение от 1974 г. кметството е направило карта на пострадалите тогава райони, изчислило е за всеки квартал нивото на потенциалните наводнения от такъв калибър, и вече издава разрешения за строеж само на сгради, на които първият жилищен етаж е над това ниво.
С други думи - можеш да строиш на брега, но сградата ти трябва да бъде висока и подът на първия й етаж трябва да е примерно на 5 м над нормалното ниво на реката. Затова и сега бяха залети предимно паркове, градинки, пътеки за разходки, голф игрища и един куп жилищни и индустриални сгради, строени преди това ограничение да влезе в сила.
Другата важна мярка, която са взели след голямото наводнение,
е била да построят един огромен язовир (Wivenhoe) на стотина километра нагоре по течението на реката, който да играе роля на буфер и да спасява от наводнения. Ако го нямаше, сега положението щеше да бъде доста по-лошо. За съжаление, не успя да помогне и толкова много - макар че намали височината на водата с метър, не предотврати бедствието.
Тъжната ирония е, че този язовир беше почти празен преди няколко месеца - беше паднал до 20% от капацитета си (2.6 млн. мегалитра) и в щата бяха обявили бедствено положение заради сушата.
Стигнаха до драстични мерки - забрана да се ползва вода за поливане, миене на къщи и коли, пълнене на басейни и т.н., а кметството беше разпратило на всяко домакинство и по един малък пясъчен часовник с гумичка (да си го залепиш на стената), отмерващ 4 минути - толкова стигало да се изкъпеш.
Най-драстичната мярка беше, че инсталираха навсякъде водомери и накараха хората да си плащат водата, която преди беше безплатна и влизаше в стандартните комунални услуги на кметството, които се плащат от данъците.
После сушата свърши и беше голяма радост, че язовирът стигнал до 70% от капацитета си. После, две седмици преди Нова година, почна да вали... Слабо, силно, пак слабо, пак силно, поройно... Субтропични дъждове, от тия, дето идват изведнъж от ясно небе (в буквалния смисъл на думата - още те пече слънце, а в същото време те удря дъжд като из ведро).
Всичко прогизна и се разкаля, та имахме големи преживявания
и като ходихме на фестивала в Уудфорд (където българската танцова група "Хоро" участва за трета поредна година; виж снимки от 2008 г.).
Задният ни двор и до момента е като блато, въпреки че не е валяло вече седмица. Проблемът е, че въздухът е страшно влажен и даже и да пече слънце, нищо не изсъхва. Така че в момента където и падне някакъв дъжд, всичко се стича по земята (която вече не може да поеме повече вода) и заминава към улицата, а оттам към реката.
Другият проблем с язовира (освен че вече беше препълнен от тези дъждове, та се наложи да изпускат вода от него - еквивалента на 6000 плувни басейна в секунда - дори когато наводнението вече беше започнало), беше че язовирът е на река Бризбейн. Голямата вода този път обаче дойде от неин приток, който се влиза след язовира, така че нямаше какво да го спре.
За щастие, преди време се отказаха от проекта North Bank, който щеше да влоши ситуацията многократно, ако беше изпълнен. Идеята беше точно срещу парка на South Bank, от другата страна на реката, да направят нов комплекс.
Тъй като там вече е застроено, искаха да го вдигнат буквално вътре в реката - три 40-етажни сгради, няколко по-малки, и освен това да вкарат магистралата Riverside Expressway (белите "спагети") в нещо като висящ във въздуха тунел, с парк отгоре.
Този проект щеше да стесни реката със 70 м и да й намали капацитета значително, и ако сега имаше такава "тапа" да спира водата там, пораженията щяха да са многократно по-големи.
Източник: Ide.li
Последвайте ни
