Миграцията на ромите

О т повече от година близо 300 роми от Румъния са се самонастанили в необитаем терен в предградие на Лион. Проблемът е, че там няма електричество, санитарни условия са под всякакъв минимум.

За мебели не можем да говорим - има само продънени канапета и боклуци. Отопление липсва. Децата не ходят на училище.

Всъщност мястото, където живеят тези хора е стар хангар.

Изабел Марбле, която отговаря за превенцията в асоциацията "Лекари на света" отиде да ваксинира малките. Изабел обяснява на по-възрастните, че става дума за само за ваксиниране на децата, сред които има и бебе едва на 15 дни.

Оказва се, че бебетата на възраст по-малко от три седмици са две. За стерилност при отглеждането на новородените не може да става и дума.

Хангарът е разделен на по-малки помещения с помощта на дърво, картон, пластмаса и какви ли не още материали, попаднали на ромите.

В него живеят 16 семейства и вътре е трудно да се диша. Затоплянето на помещението става по опасен начин и поради тази причина рисковете от пожар са огромни.

Нито едно от децата тук не учи. Една от причините е, че ромите постоянно се местят. Освен това те нямат възможност да се къпят и се срамуват да ходят на училище.

Някои от децата никога не са стъпвали в клас.

Това лято доста поработихме, опитахме се да подготвим максимален брой деца, които да постъпят в училище, казва Изабел.

Срещнахме и отказ от страна на родителите, най-вече заради невъзможността да плащат транспорта и облеклото на децата си, добавя тя.

Един от живеещите в хангара в покрайнините на Лион споделя: "Животът не е добър. Нищета. Това е! По-лошо ли е от Румъния? Не, не е по-лошо. В Румъния няма работа, няма жилище".

Никой от тези хора обаче не е сигурен в бъдещето си във Франция, защото над всички е надвиснала заплахата от експулсиране. Някои попадат в центровете за временно настаняване, а други тръгват в незнайна посока.

Съдбата на ромите от този хангар е предрешена, защото "жилището" им попада точно на пътя на новото железопътно трасе, което ще свързва Лион с летището.

Иначе последният доклад на Програмата на ООН за развитие сочи, че в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България 15% от ромите признават, че постоянно страдат от глад.

Ромите в България са голяма и твърде диференцирана общност, а не малки традиционни общества, каквито живеят в Испания например.

Най-често пътуванията им са свързани със сезонна работа в Испания, Франция, Италия и Гърция. Покрай тази работа някои от ромите имат и друга.

Неотдавна при полицейска акция бяха открити седем бебета от ромски произход, продадени от майките им на бездетни семейства във Франция.

Френските полицаи откриха и две бебета в каравани край Рен, обитавани от български роми. Заловената група се оказа част от престъпна мрежа, която действа в Гърция и Испания.

От 2001 г. полицията е разкрила около 250 случая. Според статистиката най-масов е трафикът на българските роми, търсещи препитание в Гърция.

През активния туристически сезон те се занимават основно с джебчийство и кражби. Покрай това се осъществява нелегалното прехвърляне на бременни жени в южната ни съседка. Жените влизат по тяхна воля или насила с туристическа виза.

Така полицията на остров Крит разкри, че търговията с бебета е изцяло в ръцете на българските роми там. Нашенците са мургави и чернокоси, подобно на критяните и затова местните харесват бебета им.

Полицейската информация сочи, че те са се споразумели с останалите емигрантски общности и са си разпредели подземния бизнес:
румънците се занимават с фалшивите паспорти и работни визи, а албанците държат ръка върху търговията с дрога и проституцията.

Разследване на вестник " 24 часа " разкри, че продажбата на ромски бебета става с помощта на гръцки граждани, които помагали за сделките.

Майките, които продават децата си, са ромки най-често от Пазарджик, Пещера, Сливен и Бургас.

Цената на бебета е различна. В Гърция при последното залавяне цената е стигала 20 хил. евро, средната цена във Франция е 5-6 хиляди евро.

Тези, които са заловени, предпочитат да изтърпяват присъдите си в гръцките затвори. Няма връзка между съдебните системи на двете страни и това все още не се отразява в техните свидетелства за съдимост в България.