България чества 124 години от освобождението си от османското господство

На 3 март 1878 г. като резултат от Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) България извоюва своята независимост. Днес България чества 124 години от освобождението си от османското господство.

История
Началото на организираното революционно движение за освобождение от османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867 г.) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение.
Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873) - стратег и идеолог на движението, национален герой; Любен Каравелов (1834-1879 г.) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението; Христо Ботев (1848-1876 г.) - поет и публицист, революционер демократ, национален герой и много други българи.

През 1876 г. избухва Априлското въстание - първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси.

През 1878 г. като резултат от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от българския народ. Фердинанд Сакскобургготски, български княз от 1887 г. и дядо на сегашния български премиер, прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ.

България участва в Балканската война (1912 г.), заедно със Сърбия и Гърция борейки се за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. (С българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.)

Виж още:
Карта на Санстефанска България (от сайта на ВМРО)