Географската й дължина определя средищното положение на климата на страната между типично океанския климат на Западна Европа и типично континенталния климат на Източна Европа. Близостта на Средиземно море и планинският релеф на Балканския полуостров са от съществено значение за внасяне на допълнително разнообразие в климатичните характеристики. Твърде съществен елемент в това разнообразие е преходността на климата - от умереноконтинентален в северната част на страната, към континентално-средиземноморски в южните и източни крайгранични области.
Активността на основните барични центрове и положението на климатичните фронтове над територията на Балканския полуостров имат ясно изразен вътрешногодишен ход. През пролетта и лятото, когато се активизират Исландският минимум и Азорският максимум, полярният климатичен фронт се намира на север от Балканския полуостров и над територията на страната преобладават субтропичните и тропични въздушни маси.
През есента и зимата полярният фронт се намира на ширината на о-в Крит и над полуострова преобладават въздушни маси на умерените ширини. Овлажнението е свързано с пътищата на исландските циклони през пролетта и лятото (максимална честота през май и юни) или със средиземноморските циклони през есента и зимата (максимална честота през ноември и декември).
Майско-юнският максимум на валежите, свързан с исландските циклони, е характерен за умереноконтиненталния климат и е най-добре изразен в Северна България и високите полета в Западна България. Ноемврийско-декемврийският максимум,характерен за средиземноморския климат се наблюдава в южните крайгранични области - долината на р. Струма на юг от Кресненското дефиле, долината на р. Места на юг от Момина клисура, Източни Родопи, Сакарско-Странджанската област и Черноморското крайбрежие.
Минимумът на валежите за областта с умереноконтинентален климат е през февруари - март, а за областта с континентално-средиземноморски - през август-септември.
Средиземноморският валежен минимум се наблюдава като вторичен и в цялата останала част от страната. Основна причина за този минимум е преобладаващият през тези месеци тропичен въздух над Балканския полуостров. През месеците август и септември се наблюдават и най-голям брой засушавания с най-голяма средна продължителност (метеорологичното определение за засушаване,прието у нас е безвалежен период с продължителност най-малко десет денонощия).
Крайните източни и южни райони на страната са характерни със засушавания през цялото топло полугодие (май-септември), като средно годишно се наблюдават 5-6 засушавания. Във всички останали равнинни райони се случват 4-5 засушливи периода годишно, а в планинските райони - от два до четири такива периода годишно. В крайните източни и южни райони засушаванията са с най-голяма продължителност - 16-18 дни, докато в останалата извънпланинска част на страната тази продължителност е под 15 дни, а в планините - от 10 до 12 дни.
Преходният характер на климата на България създава предпоставки за колебания в овлажнението. Най-честата причина за това са промените в честотата на проява на някои от елементите от общата атмосферна циркулация. Летните засушавания в най-южните и най-източните райони на страната са нормално климатично явление, свързано със средиземноморския валежен минимум. Те са най-чести през втората половина на лятото и есента, като веднъж на две-три години, продължителността на безвалежните периоди може да достигне 40-50 дни.
Независимо от това "характерно" засушаване, всяка повече или по-малко трайна промяна на честотата и траекториите на атлантическите и средиземноморските циклони води до засушаване през останалите сезони на годината, което засяга отделни райони или цялата страна. Такива промени на циркулацията също могат да се смятат за постоянни характеристики на климата на страната.
В отделни години и периоди атлантическите циклони се придвижват по траектории по-северни от нормалните. Над територията на Средна Европа и Балканския полуостров в такива случаи се образуват и задържат блокиращи антициклони, което води до намаляване на валежите през месеците май и юни, съпроводено със сериозни последствия за селското стопанство у нас.
Увеличената честота на придвижване на средиземноморските циклони по пътя от Адриатическо море през Динарските планини към Панонската низина в Унгария и Румъния води до засушаване през есенно-зимния период, което причинява намаляване на запасите от влага в почвата и също може да се отрази неблагоприятно върху реколтата. Същият ефект има и намаляването на броя на средиземноморските циклони.
През отделни години Азорският максимум формира трайни гребени над Южна Европа, които се свързват с Източноевропейския максимум. Тези свързвания имат ефект на блокиращи антициклони и също водят до продължителни засушавания над цялата страна. Съчетанието на няколко подобни колебания на атмосферната циркулация над Югоизточна Европа води до продължителни засушавания в България, чиято продължителност може да достигне, а в изключителни случаи и да надхвърли една година, както през сушата на 1993 г. и 1994 г.
Изводът от този кратък преглед на климатичните фактори е, че засушаванията са част от характеристиката на климата на България. Тяхната продължителност и честота на случване са най-различни, но те неизменно влияят върху останалите елементи на природния комплекс, както и върху бита и дейността на човека.
