В Румъния преди парламентарните избори през 2004 г. основаната от политолога Алина Пипиди Коалиция за чист парламент разкрива, че близо 200 кандидати са били свързани с бившите тайни служби или че са замесени в корупция.
В резултат половината от тях са извадени от листите или не попадат в парламента. Срещу останалите организацията повежда кампания. Пипиди беше в България по покана на няколко български неправителствени организации, които обявиха кампания "За чист Европейски парламент - България 2007".
Сред тях са Европейският институт и сдружението "Джордж Маршал - България". След десетина дни те ще обявят имената на кандидати за евродепутати, които според тях не бива да представят България в Страсбург
- Разкажете повече за кампанията ви за чист парламент през 2004 г. и какво се промени след нея?
- Това, което постигнахме преди парламентарните избори през 2004 г., е, че успяхме да убедим всички политически партии в Румъния освен "Велика Румъния" на Вадим Тудор за няколко общи изисквания за почтеност.
Първо, един политик може да бъде корумпиран дори и да не е получил присъда в съда. Не е морално да се стига до конфликт на интереси при заемащи публични длъжности, макар това да не беше изрично упоменато тогава в законодателството.
Не е добре в листите да попадат разследвани или заподозрени за корупция, макар да има вероятност след това да бъдат оправдани от съда, защото кандидатирането им за депутати би могло да повлияе върху решението на магистратите.
Не е добре да има кандидати с минало в бившите тайни служби. Постигнахме съгласие по тези условия. След това направихме проучване на всички, които имаха шанс да спечелят мандат, и изготвихме т.нар. черен списък на онези, които не отговарят на критериите.
Много авторитетни политици попаднаха в този списък. В това е предизвикателството към гражданското общество в България да направи фронт срещу такива политици.
- Колко кандидати бяха отстранени от листите преди изборите?
- Може би ние сме по-корумпирани от българите, защото в крайна сметка 200 души, които не отговарят на критериите за почтеност, влязоха в тези черни списъци. Дадохме събраните данни на партиите.
Те извадиха около 50 кандидати от листите си, но не и останалите, защото сред тях имаше много високопоставени фигури, като заместник-председатели на партии. Имената, които не бяха извадени, вписахме в бюлетини на Коалиция за чист парламент, подобна на бюлетината за гласуване във всеки избирателен район.
И там пишеше: Съветваме ви да не гласувате за тези кандидати. Избирателите отхвърлиха други 50 от неподходящите кандидати. Най-корумпираната партия беше управляващата от 14 години Румънска социалдемократическа партия(РСДП) - те имаха три пъти повече кандидати в черните списъци, отколкото другите.
В началото на кампанията РСДП имаха 15% преднина, но накрая изгубиха изборите. Корупцията след нашите усилия се превърна в тема номер 1 на кампанията.
Като резултат 50% от хората в черния списък не влязоха в парламента. В момента има двама зам.-министри, които се разследват за корупция, трима други министри и зам.-министри, които се проверяват, а няколко разследвания едновременно вървят срещу бившия премиер Адриан Нъстасе, както и някои депутати.
Всички те бяха в нашия черен списък. Освен това самите партии станаха по-внимателни, например партията на Нъстасе го отстрани от всички ръководни постове, а по един или друг начин всяка формация си създаде вътрешен механизъм за контрол върху своите кандидати.
Те не ги наричат корумпирани, защото все пак са част от една организация, но признават, че имат проблем с образа си на корумпирани и това може да навреди на имиджа на партията.
За нас беше изключително приятно, че 10 български неправителствени организации искат да повторят нашия опит в България. Изборите за европарламент са добро начало да се направи методологията и да се смаже механизмът, защото кандидатите са по-малобройни.
- Как избягвате конфликт с принципа за върховенството на закона?
- Кампанията не е правен процес и не може да замества решението на съда, тя се отнася до изборите и е за т.нар. информирано участие на избирателите.
Няма нужда да доказваме, че някой е корумпиран. Никъде в нашите брошури не твърдим, че някой е корумпиран, в тях не се съдържат конкретни обвинения.
Просто информираме избирателите за нашето мнение, когато нещо е неморално. Например един кмет беше прехвърлил бизнеса си на фирмата на майка си. Ние никъде не казваме, че това е корупция, то не е и незаконно. Но според нас не е редно.
Навсякъде в брошурите е отбелязано, че става дума за мнението на съставителите, но хората ни вярват, защото се прави много внимателна проверка на писаното във вестниците, като първо се проверява дали медиите не изпълняват политическа поръчка и чак после се прави списъкът.
В края на кампанията много се активизираха и съдилищата, защото партиите, които осъзнаваха, че ще загубят изборите, се опитаха да попречат на отпечатването на черните списъци. Дори някои заведоха дела, но ние ги спечелихме.
- Има ли присъди като последица от вашата работа?
- Средната продължителност на съдебния процес в Румъния е две години и половина. Това означава, че ако обвиненията започват 2004 г. или началото на 2005 г., решенията все още не са излезли.
Що се отнася до обвинителни актове и обвиненията, списъкът е впечатляващ. Идеята, която беше на дневен ред при нас - да се създадат специални съдилища за корупция, не беше приета, но до края на годината се очакват първите присъди на първа инстанция от финалния списък.
Голямото постижение е, че в момента в Румъния никой не се чувства защитен, прокурорите преследват всички, включително зетя на президента, който е кмет, както и най-добрия приятел на премиера от Либералната партия, който е шеф на "Ромпетрол".
Антикорупционните мерки обаче имат и голяма политическа цена, която трябва да платим, и може би тя ще бъде платена от правосъдния министър Моника Маковей, на която може да се наложи да се раздели с поста си.
- Какъв е механизмът, по който извършвате проверките за корупция?
- Освен че има електронен търговски регистър, използваме и декларации за приходите. Излизат данни от комисията за досиетата, макар тя да не работи много добре. Следващата седмица ще се срещнем с членовете й, за да изработим общ календар за проверка за връзки със Секуритате.
- Бихте ли дали повече подробности за работата на комисията по досиетата в Румъния? Сега при нас това е актуална тема.
- В Румъния нещата също не са идеални, защото тази структура, чиято функция е да преглежда досиетата, е всъщност политически назначена. Хората нямат голямо доверие в нея, защото има разделение по политически признак. Но мисля, че в процеса има достоверност, защото тези, които извършват проверките, са млади хора.
Те подготвят декларация дали някой е сътрудничил на бившите тайни служби. Много добре работят административните екипи. Пример за това е бившият министър на правосъдието от 2000 г. до 2004 г. - тя е смятала, че са заличени всички следи за нейното сътрудничество с бившите служби, но графолог е разпознал нейни донесения с агентурното й име на 10 писма.
Те не са били в нейното досие, а в делото на човека, срещу когото е донасяла. Друг случай през 2004 г. е един кандидат за Сената, за когото се появяват сведения, че е бил информатор. В Румъния частните лица имат право да четат докладваното за тях, без обаче да получават имената на агентите, работили срещу тях.
Той излиза като информатор срещу частно лице, което го е разпознало. Така е информирана комисията по досиетата. В черния списък обаче се включват и информациите от частното лице и това, че комисията не е намерила достатъчно сведения и доказателства.
- Явно не работите с Комисията по досиетата.
- Не, комисията е официален орган, ние сме неправителствена организация - не работим с тях, но си сътрудничим. През 2005 г. заподозреният за основен перач на парите на Николае Чаушеску - Дан Войкулеску, щеше да бъде номиниран за вицепремиер.
Той беше в нашия черен списък и настояхме комисията да го провери. Така премиерът реши да не го номинира, а комисията откри доказателства, че е бил информатор.
- Как събирате информация за сътрудничество със Секуритате?
- Както казах, всеки има право да поиска от комисията собственото си досие, като там се махат имената на информаторите. Когато човек чете донесенията за себе си, може да разпознае почерка на някого, който често му е бил колега.
Имаме пресен случай с двама души, като единият е евродепутат от Либералния алианс. Те смятали, че досиетата им са унищожени, но имената им са открити на ведомости за получаване на заплати, и то не просто като информатори, а като агенти. Единият беше оттеглен от либералната група, но отиде в десницата.
- Може ли да се попречи на свързани с бившия комунистически режим да продължават да са във властта?
- Дори в страни, в които рано бе предприета лустрация, се получи така, че след известно време тези хора се завърнаха във властта. Има два начина да се реши този въпрос - единият е чрез законодателството - правни механизми за отстраняване, но той не е приемлив, тъй като не може да бъде контролиран целият процес.
Ние в Румъния не смятаме, че той е приложим. Но целият неправителствен сектор трябва да направи това, което ние правим - избирателите да бъдат информирани. Всичко зависи от избирателите - когато те искат да бъдат управлявани от генерал от КГБ, не можем чрез законодателството да вървим против волята им.
- Как се финансира кампанията ви?
- От организации като Balkan Trust, the Romanian Soros Foundation, Freedom House. Но най-важното е, че има много голям брой доброволци в тази кампания, като например разпространителите на брошурите. Ние самите не сме взимали пари за работата си.
