Н аблюдавах репортажите по новините за дискусията относно въвеждането на учебен предмет религия в училищата. Запознат съм с проекта, като преподавател по философия на религията в СУ "Св.Климент Охридски" съм дал експертно мнение и изцяло го одобрявам.
Защо религия, а не вероучение, както искат представителите на православието и исляма? На първо място, защото сме светска държава с утвърдена парламентарна система.
Ние не сме, надявам се, в епохата на Византия или пък на килийните училища, за да се изучава православно вероучение. Надявам се също, че не сме Иран или Ирак, за да изучават децата ни ислямско вероучение.
На второ място, бих изтъкнал общоизвестния на западните теоретици факт, че модерният проблем на религията е проблемът за святото, сакралното като психологическо преживяване и основа за оценяване на нещата и хората около нас.
Трансформацията от идеята за Бог, от идеята за определената религия, към идеята за святото, която се извършва в началото на XX век и е свързана най-вече с творчеството на протестантски автори, има две особености.
Първо, че категорията свято се превръща в инструментариум на сравнителните изследвания на религиите и се универсализира и по отношение на нехристиянски региони, това е общоизвестен факт.
Но второто, което е много важно, категорията свято или свещено отразява начина, по който може да бъде идентифициран религиозният опит на модерния, та дори и на постмодерния човек, без някаква действителна фундаментална, ритуална, литургийна обвързаност с определен конфесионален опит.
И в този смисъл не може да се откаже от светите неща дори този, който яростно отрича святото.
Тоест в характера на човешкостта на човешкото е преживяването на свети неща, независимо какви са съдържателните импликации на това, което един или друг ще счита като свято, за свещено, какъв ще бъде конкретният смисъл на тези свети фигури, които един или друг ще преживява, какъв е конкретният топос, време, смисъл, характер на нещата, които един или друг преживява като свещени.
И оттук категорията свято, която например протестантският изследовател на културата Паул Тилих аргументира със своята категория "безусловно". Той казва: "свято е това, което безусловно ни засяга" или безусловно засяга някого без всякакви други условия, засяга цялата му същина, цялото му същество".
Мисля, че в модерността и постмодерността тази категория може да бъде експлоатирана много добре с оглед проблема за надеждата.
Ние можем да се надяваме, т.е. преживяването на светите неща, независимо от това дали това ще бъде, пак казвам, с оглед на някаква строга конфесионална система, според мен, изразява надеждата както на този, който ги преживява, така и нашата надежда, че той ще избере доброто, че той има характера на човешкост в нашите отношения спрямо него, в нашия диалог.
На трето място, бих изтъкнал обстоятелството, че другият модерен проблем е диалогът между религиите като основа за световен мир. Както казва големият католически мислител и приятел на папа Бенедикт 16 Ханс Кюнг в преведената от мен на български език книга "Проект за световен етос": "Няма световен мир без религиозен мир, няма религиозен мир без диалог между религиите, няма диалог между религиите без основно изучаване на световните религии."
На четвърто място, бих изтъкнал проблема за ценностите - всяко сериозно преподаване на религия по необходимост засяга ценностите на световната култура.
Но, обърнете внимание, тук не става дума за догматично "набиване в главите" на определени ценности, напротив, една съвременна политика на сакралното изисква усилия по създаването на необходимите условия за позитивни и изпълнени с ценност свещени преживявания. Това се нарича инициация.
Къде останаха инициациите в съвременния ни живот, какви ценности завещахме на децата на прехода? Луксозният живот на мутри и политици или кастингите по комерсиалните телевизии?
И ако за политическата ни класа може би наистина няма нищо свято, то всички мислещи хора, без оглед на вероизповедание трябва да обединят усилията си в постигането на по-добър и изпълнен със смисъл живот.
Важна стъпка в това отношение може да бъде въвеждането на учебния предмет религия.
--------------------------------------------------
Авторът е доцент, доктор по философия, преподава във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
