М играцията се превръща във важен фактор за интеграцията на българската икономика с тази на ЕС и световната икономика. Това отчита нов доклад на Световната банка (Worldbank.bg), озаглавен "Миграция и парични преводи: Източна Европа и бившият Съветски съюз" (Migration and Remittances).
Мигрирането във и от икономиките в преход в Европа и Централна Азия е голяма и вероятно ще продължи да расте със спадането на раждаемостта в голяма част от региона. Това ще доведе до по-голямо търсене на млада работна сила, се прогнозира в документа.
През последните 15 години миграцията към Западна Европа значително се увеличава, като 42% от човешкия поток в тази посока идва от Централна и Източна Европа, с нарастващ брой мигранти от бившия Съветски съюз.
Онова което се знае по-малко е, че в глобален мащаб Германия и Франция са единствените западноевропейски страни в списъка на първите 10 държави по брой на приети мигранти.
Русия е на второ място, а Украйна, Казахстан и Полша също се нареждат в първата десятка. Русия привлича мигранти от останалата част на бившия Съветски съюз, главно от Кавказ и Централна Азия, като по-бедните работници в Централна Азия мигрират към богатия на ресурси Казахстан.
Украйна и Полша обикновено служат за транзитни пунктове по пътя на преселението към Западна Европа.
Ето и пълният списък на първите 10 страни в света по брой на приети мигранти:
1. САЩ
2. Русия
3. Германия
4. Украйна
5. Франция
6. Индия
7. Саудитска Арабия
8. Австралия
9. Казахстан
10. Полша
Паричните преводи са една от последиците на миграцията,
която облагодетелства както семействата на мигрантите, така и родните им страни.
За много от най-бедните източноевропейски и централно-азиатски държави те са най-големият източник на външни приходи и служат като облекчаващ фактор срещу икономическите и политически промени през последните 15 години.
Паричните преводи съставляват над 20% от БВП на Молдова и Босна и Херцеговина и над 10% в Албания, Армения и Таджикистан.
За да се гарантира, че миграцията облагодетелства както изпращащите, така и приемащите страни, и най-вече самите мигранти, отделните държави биха могли по-тясно да координират своите политики.
Съществуващите двустранни споразумения могат да се усъвършенстват, за да се улесни миграцията в региона, като по този начин се срещнат предлагането на предоставяния от мигрантите труд с търсенето на икономически стимули, обяснява Брайс Килин, икономист на Световната банка и един от авторите на доклада.
Няма готови рецепти за ефективна миграционна политика, но все пак едно от възможните решения би могло да се търси в комбинацията от краткосрочна миграция със стимули за връщане или кръгова миграция, смятат експертите.
Кръговата миграция би дала възможност на мигрантите да прекарват кратки периоди от време в чужбина без да създават нови количества от постоянни мигранти.
Новите подходи, като кръговата миграция и прилагането на икономически стимули, биха могли да заздравят двустранните споразумения, твърди Уилъм ван Ииген, водещ икономист на Световната банка.
По думите му ако тези подходи сработят, те ще донесат тройна печалба за мигрантите, изпращащите и приемащите страни.
Ето част от потенциалните ползи от кръговата миграция:
- Приемащите страни биха могли да запълнят липсата на работна ръка, да увеличат приходите и да намалят социалните напрежения, свързани с нерегистрираната и неуправлявана миграция;
- Изпращащите страни биха съхранили човешки капитал, който иначе биха могли да загубят;
- Мигрантите биха могли да увеличат своя доход, да изградят човешки капитал и финансови спестявания, да запазят връзките си със своите семейства, да плащат по-ниски разходи за парични преводи и да създадат търговски/инвестиционни връзки между страните.
