- пълната дискография на "Бийтълс", заедно с буутлезите,
- всички стихотворения от Димчо Дебелянов,
- общинските съветници в град Н.,
- любовниците на Пикасо,
- децата на Антъни Куин,
- абсолютно задължителните кръчми във Варна,
- всички възможни козметични маски за чувствителна кожа,
- великите изобретения на ХХ век,
- 10-те неща, които не бива да казваш на любимия човек,
- най-касовите филми на всички времена,
- най-сексапилните жени на планетата според класация на мъжките списания,
- 100-те уеб сайта, които не бива да пропускам...
И те не са единствените. Оказа се, че пазя дори списък с над сто имена на знаменити хора с гей-ориентация, в който фигурират Александър Велики и Гай Юлий Цезар, Сократ и Аристотел, Шекспир и Оскар Уайлд, Леонардо да Винчи и Микеланджело, Чайковски и Петър Велики, трима английски крале, двама папи, писатели като Алън Гинсбърг, Гор Видал и Уйлям Бъроуз и, естествено, поппевци и рокпевици, модни дизайнери, балетисти и тенисистки.
Затова се чудя кой излъга предишното парламентарно мнозинство, че в навечерието на изборите ще е достатъчно да пуснат само списъците със сътрудници на ДС и военното разузнаване? Като добри християндемократи те трябваше да отворят Библията и да си припомнят десетте Божи заповеди. А после да извадят на бял свят и кандидатите, които са:
- лъгали;
- крали;
- прелюбодействали;
- пожелавали жената/мъжа на ближния си;
- споменавали напразно името Господне.
(Допишете сами останалите.)
Подобни списъци, обнародвани явно с политическа цел, не са български патент.
В самото начало на 50-те години в САЩ напористият сенатор Джоузеф Маккарти оглавява парламентарна подкомисия. 41-годишният политик обявява, че знае за много комунисти, намърдали се на ключови постове в държавната администрация. Започнатият от него "лов на вещици" трае четири години и поставя под съмнение дори президента Айзенхауер. Цялата тази кампания скоро омръзва на сенаторите, които отстраняват колегата си от комисията. (Това обаче не попречило на пламенния му последовател Роналд Рейгън да доживее две десетилетия по-късно своя политически реванш.)
Маккартизмът, заедно с "ловът на вещици", днес е синоним на шпиономания и фобия, а дори самите американци признават, че кампанията е съсипала множество професионални кариери, особено в киното, където Маккарти се развихря. Сред именитите жертви на сенатора е и самият Чарлз Чаплин, принуден да емигрира.
"Те са готови да закопаят всеки, който се е почесал отзад, докато слуша химна" - коментирал дейността на комисията киноидолът Хъмфри Богарт. Неговият колега по слава Гари Купър обаче с готовност сътрудничил, а самият Маккарти гордо обявявал, че "маккартизмът е американизъм с навити ръкави".
По-рано, в самото начало на студената война, през 1947 г. шефове на киностудиите се събрали, за да разгледат съставения "Холивудски черен списък". В него влезли около 300 сценаристи, режисьори, актьори и други личности от бранша. За всички тях се знаело (или се подозирало), че симпатизират на комунистическата партия или че пред комисията са се позовали на Петата поправка на конституцията, гарантираща им правото да откажат да дават показания, които могат да бъдат използвани срещу тях. Последните станали известни под името "Холивудската десетка". Те не пожелали да кажат дали са комунисти или не - и отишли в затвора.
Двама германски евреи, потърсили в Щатите убежище от нацистите, също се оказват във фокуса на комисията. Бертолт Брехт, който бил 11-ият в "Десетката" своевременно успява да емигрира (един ден след като получил призовка), а Алберт Айнщайн - своевременно да почине (ФБР преустановило наблюдението над него едва шест месеца след смъртта му).
С изключение на един от "десетката", който си признава и посочва още 26 комунисти, останалите биват задълго зачеркнати от киноиндустрията. Междувременно хората от черния списък са вербувани срещу заплащане или заплахи да информират филмовите студия дали наетите от тях творци имат леви убеждения. Някои все пак успяват да пробият отново с псевдоними, например Доналд Тръмбо, който под името "Робърт Рич" печели дори "Оскар" през 1957 г. В началото на 60-те те получават негласна реабилитация и отново могат да се подписват със собствените си имена.
Днес очаквах Комисията на досиетата да обяви агентите на ДС и в демократичните правителства. Чудесна възможност да попълня колекцията си от списъци.
