2008 г. устремно върви към края си - с финансовата криза, споровете за климатичните промени и последиците от войната в Грузия. Става ясно вече кои са победителите и губещите в ЕС, пише Бен Нимо от ДПА.
Френският президент Никола Саркози: ПОБЕДИТЕЛ. Годината започна зле за Саркози. Във Франция социологическите проучвания сочеха, че популярността му спада, но кариерата му тръгна нагоре, когато на 1 юли пое ротационното председателство на ЕС.
Непресъхващата енергия, която му спечели прякора "Бързака", се прояви най-ярко, когато през август той оглави общата реакция на ЕС към руско-грузинската война, към финансовата криза през септември и предложенията за борба с климатичните промени през декември.
Критиците му твърдят, че в дипломатическите си усилия той набляга по-скоро на зрелищните си намеси, а не на детайлните преговори, но всички признават, че той повиши ролята на ЕС и несъмнено си изгради репутация на неуморен и упорит политик.
Той изигра и основна роля в действията по освобождаването на българските сестри от затвор в Либия, като той и съпругата ги придружиха до България при завръщането им.
Британският министър-председател Гордън Браун: ПОБЕДИТЕЛ. Също като Саркози и Браун започна годината със спад, изоставайки от опозицията във всички социологически проучвания.
Но финансовата криза през септември му вдъхна нов живот и той използва десетгодишния си опит като финансов министър, за да подготви първия в ЕС голям координиран спасителен план за банките и да лансира първия си пакет за възстановяване на икономиката.
Като признание за действията му премиерът, чиято страна не е въвела еврото - единната европейска валута, беше поканен да разкаже за британската реакция на кризата на първата в историята среща на високо равнище на лидерите на еврозоната в Париж.
Германският канцлер Ангела Меркел: СЪЩО НЕ Е ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ. "Златното момиче" на европейската дипломация, което през 2007 г. поведе ЕС към решаването на проблеми като климатичните промени и отношенията с Русия, едва се открои на европейската сцена през 2008 г.
Обградена от политически съперници в Германия, подложена на силен натиск от могъщото германското индустриално лоби, което иска тя да смекчи мерките за борба с климатичните промени, които бяха договорени с нейното собствено посредничество, и изправена пред очакващите я догодина избори, Меркел беше засенчена на международната сцена от неуморния Саркози и от финансовия експерт Браун.
Трябва да й се признае, че тя беше пълноценен участник в международните разговори за финансовата криза, климатичните промени и грузинската война, но в нито един от тези въпроси не излезе начело. Според нейните собствени високи критерии това си е почти провал.
Ирландският министър-председател Брайън Кауън: ГУБЕЩ. Кауън стана премиер през май, а в средата на юни вече се сблъска с големи проблеми, след като ирландските гласоподаватели отхвърлиха реформиращия ЕС Лисабонски договор и така блокираха влизането му в сила в съюза.
Кауън беше силно критикуван за вялата си кампания - пропуск, който наистина бе учудващ, като се има предвид, че като външен министър през 2001 г. на него вече му се бе наложило да търси изход от отрицателния вот на ирландците при референдума за договора от Ница.
След това върху главата му се стовари и финансовата криза. Бурно развиващата се преди време ирландска икономика сега върви към рецесия.
Полша: ГУБЕЩ. Не се случва често цяла държава да се превърне в очевиден губещ, но тази година Полша успя да го постигне. Президентът и министър-председателят подеха все по-открита вражда за това кой всъщност ръководи ключови области на политиката.
През октомври в Брюксел враждата доведе до крайно неудобното положение премиерът Доналд Туск да откаже да вземе президента Лех Качински в правителствения самолет. Качински пък му отвърна, като си организира чартърен полет все едно наложи участието си в срещата на високо равнище.
По-малко от седмица преди традиционната годишна заключителна среща на ЕС полската страна все още не беше потвърдила кой от държавните лидери ще участва в нея. Липсата на яснота подразни останалите страни членки.
Словения: ПОБЕДИТЕЛ. От друга страна, единствената държава членка на ЕС от бивша Югославия, успяла да влезе в ЕС, се оказа победител и стана първият ротационен председател на съюза от новите страни в него.
Макар че председателството им беше до голяма степен засенчено от Саркози, който оповести програмата на френското председателство в същия ден, в който словенците оповестиха тяхната, те бяха ефикасни като председатели и се справиха със спорни въпроси като декларацията за независимостта на Косово почти безпроблемно.
