Танцът на водните капки е започнал на Земята преди милиарди години, тогава, когато температурата на Земята е паднала до 100 градуса по Целзий. Многобройните водни пари кондензирали и в продължение на милиони години валял горещ, а по-късно и топъл дъжд. Крехката земна кора се покрила с воден слой, а в падините й се появил океанът, нашият роден дом. В танца кондензация-изпарение през тези милиарди години е участвала и моята водна капка.
Този танц днес е много по-разнообразен, а залата много по-красива. Днес сушата не навсякъде е пустиня, нейната повърхност е зелена и на много места прорязана от подвижни водни ленти и огледала. Не само сушата, но и океана се оглася от звуци, по-красиви и разнообразни от тези на бурите, ветровете, вулканите, земетресенията.
Зелената обвивка и животните са най-великото изобретение на водните капки, или ако трябва да бъдем точни на парадоксалната течност вода, която се образува от тяхното единство.Енергията и свойствата на водата „подреждат" преди близо 4 млрд. години най-значимата земна система, живата клетка.
В знак на благодарност всяка микроскопична клетка включва малка, невидима капчица вода, която „затваря" в себе си. Така нашите клетки „работят" в един малък океан.
Дори когато се усъвършенства, той, животът, споява клетките отново с водна среда. Съзнаваме ли, че животът се поддържа от милиарди капчици вода....?
Милиарди години водата участвала в най-красивия кръговрат, докато не някой друг, а тъкан с над 70 % водно съдържание, нервната, не създала при един от своите обитатели нов феномен, разума.
А той, разумът, в своя дом, човека, решил, че може да използва водата повече от своите роднини. Не като среда на живот и не като убежище, а като средство за по-лесен и удобен живот. Съзнавайки, че без вода не може и защото тя често бивала или по-малко, или повече отколкото му трябва, той строял селищата си на места, където я има.Започнал да я насочва към полята, където отглеждал храната си, към къщите си, където се миел и почиствал, започнал дори да я събира, за да я използва тогава, когато била недостатъчна. По- късно открил, че може да я използва и за други екстри -- транспорт, топла вода, електричество. Уменията му така се развили, а водата му служила толкова добре, че човекът забравил че той е много зависим от количеството и качеството й .
Преди години бях поразена, когато прочетох в учебника си по биохимия, че ако не е водния кръговрат, водата би се изчерпала само след 300 години.
Хората не могат да попречат на водния кръговрат т.е. на количеството вода, но могат да променят качеството й. Водата е най- животворния екологичен фактор. Водата е в достатъчно количество, но тя не е равномерно разпределена, а често човешката дейност допълнително помага за недостига на вода чрез изсичане на гори, изтощаване на почвите и тяхното унищожаване, промяна на речните корита и промените в климата, дължащи се на човешката дейност.
Днес, вероятно, ние не знаем или съзнателно забравяме, че водата е в достатъчно количество, но годната за питейни нужди вода е под 1% от цялото количество вода на Земята.
Живите организми могат да съществуват нормално само когато могат да си набавят достатъчно вода, която обаче е с определен солеви състав, без цвят, без мирис и без вкус.
Когато пускаме безгрижно вода от крана ние не си представяме дългият път, който водата от канализацията трябва да премине за да стане отново питейна. Когато използваме водата като най-универсалния разтворител, ние рядко мислим, че изхвърляйки безразборно различни вещества, разтворени във вода и превърнати в отрови, ние често застрашаваме много животи. Замърсявайки водата топлинно или химично ние променяме екологичното равновесие, като променяме и видовия баланс и то не само във водните екосистемите.Различните биологични видове са различно пластични към температурни, газови и химични промени на водата във водните басейни, почвите и атмосферата.
Дали се замисляме, че само преди четири десетилетия ние бяхме много по-близо до природата отколкото днес?
Дали няма да се случи това, едно от великите изобретения на водните капки и живата клетка, разума, да унищожи живота, като разруши хармонията в малкия клетъчен „океан"?
................................................................................................................
Днес не всички реки са сини и студени и в някои е опасно дори да се къпем.
Днес има недостиг на прясна, питейна вода.
Днес не винаги във водните басейни водата е безцветна, без мирис и вкус.
Днес не всяка вода е живот.
А това ли искаме?
