BGReporter. com: Обичам родината, мразя държавата

Както бяхме ви обещали при стартирането на тази рубрика, ще се опитаме да гледаме истината в очите, а често пъти това вглеждане се оказва болезнено и не особено приятно. За жалост, твърде скоро ни се предоставя случай да изострим сетивата си и да разбием поредния мит за българина.

Вчера получихме е-мейл от една българка, който започваше така "Здравейте! Търсите новина? Обадете ми се да ви разкажа за

безхаберието на българските дипломатически мисии!"

Следваха още няколко изречения, от които стана ясно съвсем малко - става дума за българи в Латвия, борещи се за правата си и многократно сезирали различни институции, но без успех. Беше оставен и телефон за връзка.

След телефонен разговор с жената стана ясно, че се отнася за класически и твърде познат ни случай - измама. Фирма наема българи за работа в чужбина, в случая Латвия. Става дума за около 100 души, които заминават и започват работа във верига магазини. Всичко е наред няколко месеца до момента, в който веригата магазини прекратява договора си с фирмата, която е наела хората, и й превежда всички дължими суми за заплати.

Чудесно, но наетите българи не получават тези пари. И започва ходенето по мъките.

Първо сезират Българското почетно консулство в Латвия, оттам ги препращат към посланика в Литва, който отговаря, че Латвия не е в техните правомощия.

Уведомен е посланикът на Полша, който също деликатно си "измива ръцете" - съветва ги да наемат адвокат. Изпратени са официални писма до криминална и икономическа полиция в Латвия, както и идентичната на нашата Инспекция по труда латвийска институция.

Отникъде нищо - според всички тези институции няма данни за престъпление. Уведомено е и Министерство на труда и социалната политика на България, но и оттам нищо.

Тогава тази българка

решила да се обърне и към някои медии в България.

От разговора с нея разбрахме, че подобен проблем със същите фирми са имали и румънски граждани, но техните дипломати са реагирали светкавично и са решили проблема им в много кратък срок.

Какво ни оставаше, освен да звъннем и ние тук-там? Разговаряхме и с две големи български медии, които заявяват себе си като радетели за човешки и граждански права. Обаче ударихме на камък.

От едната медия ни отговориха, че и те са получили подобно писмо, но то не било в сферата на интересите им. А другата медия се поинтересува как ще се ходи до Латвия, а после деликатно ни "отряза".

В момента чакаме обаждане от друга сериозна медия, но... не мисля, че ще го дочакаме.

Не зная как по друг начин можем да помогнем на сънародниците ни в Латвия, обаче, незнайно защо, в мен се породиха асоциации със случая на медицинските ни сестри в Либия.

Явно е много тежка дипломатическата ни машина,

щом не може да реагира адекватно и навреме. А и нещо друго се сещам - явно това, че тези българи са отишли, за да изкарват пари в чужбина, е вече достатъчно основание да ги презираме и да ги оставим да се оправят сами. Не съм празнословна и ще обясня защо.

Няма да забравя случая със загиналите наши войници в Ирак. Когато бе обявен ден на траур в тяхна памет в обществото се чуха много гласове, че те са отишли да изкарват пари там, та не е необходимо да ги жалим.

Ще оставя това без коментар, защото рискувам да стана цинична. Мисля, че няма нищо лошо в това човек да изкарва пари. И когато не си могъл да направиш това в страната си, нищо лошо няма в това да потърсиш препитание на друго място.

Сега обаче тези българи няма как да плащат наемите си и ще останат на улицата. Вероятно и на тях им е хрумнало, че в такива случаи се наема адвокат, но ми се струва, че не съм чувала за такъв, който да работи безплатно.

И други въпроси се пораждат - какво би станало, ако героите в тази история бяха американски граждани. Може би щяхмe да сме свидетели на поредната бомбардировка на НАТО в Латвия.

И дали някога ще спрем да чуваме израза "Обичам родината, мразя държавата" от поредния млад човек, чакащ за виза пред някое чуждо посолство.

bgreporter.com