"Хамас" е съкращение от "харакат ал-мукавама ал-исламия", т.е. "ислямско съпротивително движение". Организацията става известна едва през 1987 г., когато изведнъж открито се появява на обществената сцена като групировка с консервативно-ислямистка ориентация, оспорваща си терен със светски ориентираната Организация за освобождение на Палестина (ООП).
Точно по тази причина израелските окупационни сили отначало подкрепят "Хамас", водени от стремежа да отслабят ООП и да демонстрират, че в окупираните територии има сили, които по-добре представят интересите на палестинците. Израелското правителство се надява, че примесеното с религиозни елементи движение, което преди това разгръща благотворителна и хуманитарна дейност, ще бъде подходяща противотежест на тероризма в лицето на - както тогава се смята - Ясер Арафат.
Години преди това Израел предприема подобен опит, като подкрепя създаването на т.нар. "селски лиги" на Западния бряг, отново с цел да демонстрира, че ООП не е единственият представител на палестинските интереси. Първият опит се проваля, както впрочем и следващият.
След избухването на първата интифада през 1987 г. "Хамас" поема инициативата в свои ръце и организира бунт: със стачки и главно с атентати организацията се опитва да отнеме ръководната роля на ООП.
"Хамас" има радикална идеология: организацията е безкомпромисно антиизраелски настроена и схваща "съпротивата срещу окупацията" не само като съпротива срещу окупираните от Израел територии, а и като съпротива в Израел, като разглеждат цялата израелска държава като "окупирана територия".
И до днес в тази идеология не се е променило нищо, независимо че "Хамас" не използват радикални лозунги в предизборната борба и добре успяват да заблудят непосветените какво всъщност разбират под "съпротива".
През 1993 г., когато Израел и Ясер Арафат подписват договора от Осло за формално взаимно признаване на двете страни, "Хамас" осъждат тази политика като отказ от националните интереси на палестинците и не участват като политическа сила в първите парламентарни избори през 1996 г.
Впоследствие "Хамас" организира заедно с още по-радикалната група "Ислямски джихад" най-тежките терористични удари срещу Израел и в самата еврейска държава - които през 1996 г., след убийството на Ицхак Рабин, значително допринасят за това на негово място да бъде избран Бенямин Нетаняху.
При Нетаняху, също противник на договора от Осло, усилията за мирно уреждане на израелско-палестинския конфликт напълно замират. Ясер Арафат вече трудно може да убеди своя народ в предимствата на политическото уреждане на конфликта и все повече губи контрол върху радикалните групировки.
От това има интерес отново Израел: колкото повече отслабва властта на Ясер Арафат, толкова повече се засилват симпатиите към "Хамас" сред палестинците. Развитието продължава и след смъртта на палестинския президент.
Междувременно Израел ликвидира почти всички водачи на "Хамас" - на първо място основателя на организацията шейх Ахмед Ясин, и настоява наследникът на Арафат - Махмуд Абас, да вземе енергични мерки срещу групировката, но същевременно ограничава властта му.
"Хамас" разгръща локална дейност и като благотворителна организация, изградила обхватна социална мрежа, която е от полза за много обеднели семейства. В политическата и идеологическата сфера обаче не са се променили: както и преди, организацията безкомпромисно отхвърля Израел и подържа тесни контакти със също тъй безкомпромисните противници на Тел Авив - Сирия и Иран.
криза, която тихо расте" />
