Ен н от най-големите проблеми, от който малко хора се интересуват, е изчезването на животинските видове на нашата планета. Ние унищожаваме домовете на животните, както и самите животни.
Някои видове са избивани заради ценната им кожа, други - заради любовта на хората към ловуването, а трети загиват заради това, че техният дом, майката природа, е замърсена. Защо едни да страдат, а други да живеят добре, като можем да сме равни? Защо не спрем с жестокостта над животните и не оставим природата да си върши работата, защо продължаваме да се бъркаме в кръговрата на живота? Какво ще видят следващите поколения, ако продължаваме така?
Ще видят само разруха, празни полета без гори, сечища, голи скали и няма да има живи организми освен човека. И защо? Защото не мислим за останалите, а само за себе си. Егоизмът на хората води до унищожение.За щастие днес, макар и по--рядко, се срещат хора, които наистина са съпричастни към опазването на природата и животните. Те взимат различни мерки, като например създаването на резервати, в които застрашените от изчезване видове могат да живеят спокойно, без да са обект на ловци и бракониери.
В България съществува т.нар. „Червена книга", която представлява списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове. В нея са записани множество птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни. Според данните в нашата страна има 100 вида птици, 19 вида бозайници, 24 вида риби, 2 вида земноводни и 13 вида влечуги, включени в книгата. Някои от тях за съжаление са вече изчезнали.
Трябва да се замислим сериозно за бъдещето. Ако продължаваме да изтребваме животните за лична изгода или каприз, нашите деца и внуци ще гледат животни само от картини и снимки. Малките и новородени животинчета остават сами и загиват, защото някой заради пари или каприз е решил да избие родителите им. А не се замисля как би се почувствал, ако убият неговите родители. Всичко може да се промени, ако го искаме. Никога не е късно да помогнем на малкото и беззащитно животинче да порасне и да се грижи само за себе си, на ранените и болни животни да оздравеят и отново да се радват на живота, да възстановим щетите, нанесени от самите нас.
Никога не е късно да поправим грешките си. Не можем да върнем изчезналите видове, но можем да помогнем на видовете да излязат от списъка на застрашените.
Ние можем! Това зависи от всички нас!
Източник:
netinfo
