Изчезването на животинските видове

Е�н �н от най-големите проблеми, от който малко хора се интересуват, е изчезването на животинските видове на нашата планета. Ние унищожаваме домовете на животните, както и самите животни.

Някои видове са избивани заради ценната им кожа, други - заради любовта на хората към ловуването, а трети загиват заради това, че техният дом, майката природа, е замърсена. Защо едни да страдат, а други да живеят добре, като можем да сме равни? Защо не спрем с жестокостта над животните и  не оставим природата да си върши работата, защо продължаваме да се бъркаме в кръговрата на живота? Какво ще видят следващите поколения, ако продължаваме така?

Ще видят само разруха, празни полета без гори, сечища, голи скали и няма да има живи организми освен човека. И защо? Защото не мислим за останалите, а само за себе си. Егоизмът на хората води до унищожение.За щастие днес, макар и по--рядко, се срещат хора, които наистина са съпричастни към опазването на природата и животните. Те взимат различни мерки, като например създаването на резервати, в които застрашените от изчезване видове могат да живеят спокойно, без да са обект на ловци и бракониери.

В България съществува т.нар. „Червена книга", която представлява списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове. В нея са записани множество птици, бозайници,  риби,  влечуги и земноводни. Според данните в нашата страна има 100 вида птици, 19 вида бозайници, 24 вида риби, 2 вида земноводни и 13 вида влечуги, включени в книгата. Някои от тях за съжаление са вече изчезнали.

Трябва да се замислим сериозно за бъдещето. Ако продължаваме да изтребваме животните за лична изгода или каприз, нашите деца и внуци ще гледат животни само от картини и снимки. Малките и новородени животинчета остават сами и загиват, защото някой заради пари или каприз е решил да избие родителите им. А не се замисля как би се почувствал, ако убият неговите родители. Всичко може да се промени, ако го искаме. Никога не е късно да помогнем на малкото и беззащитно животинче да порасне и да се грижи само за себе си, на ранените и болни животни да оздравеят и отново да се радват на живота, да възстановим щетите, нанесени от самите нас.

Никога не е късно да поправим грешките си. Не можем да върнем изчезналите видове, но можем да помогнем на видовете да излязат от списъка на застрашените.

Ние можем! Това зависи от всички нас!