Е дин "неприлично" млад българин с иракска кръв и странно име спечели битката с бивш министър и царски фаворит за агенцията за туризъм.
Трудното решение за поста доказва, че не е минало без битки. Твърди се, че ДПС и БСП трудно склонили НДСВ да посочи човек.
Сред царистите също имало искри, Пламен Панайотов бил уверен, че Симеон Сакскобургготски предпочита Васил Иванов-Лучано, и го предложил. Милен Велчев играл "леко соло", извадил името Марио ал Джебури... и спечелил.
"Требват свежи имена", лаконично рекъл царят
и с това решението да се номинира малкият Джебури било взето, а по този начин лобито на Велчев още веднъж показало, че на "Врабча" духа нов вятър.
Марио е слабо показваното лице от отбора "лондонски юпита". За разлика от Милен Велчев, Николай Василев, Пламен Петров, Красимир Катев и по-големия му брат Гати ал Джебури, Марио присъства тихо у нас вече пета година.
За това време се превъртя през съветническия екип на икономическото министерство, през комисията за участие на наши фирми във възстановяването на Ирак. Името му се появи и сред кандидатите за поста шеф на Агенцията за приватизация.
Бе в екипа, който навремето консултира приватизацията на "Нефтохим" и "Петрол". Според царски хора през цялото време Марио е
личният пратеник на Сакскобургготски в Близкия изток
и арабските държави. При среща той е сдържан, сериозен и коректен. Показва дарба да разговаря дори с напълно непознати. За 33-те си години има завидни познания за доста държави и обичаи, но не ги натрапва.
"Една от причините да се върна бе личното ми познанство със Симеон, синовете му и с Николай Василев. Когато си дойдоха, аз ги последвах", казва той. - Пък и живеехме разделени с брат ми, появи се едно странно отчуждение и поискахме да го преодолеем."
Когато през 2003 г. "големият Джебури" изненадващо подава оставка като зам.-финансов министър и той посочи семейни причини. Днес Марио признава, че и двамата са били дълбоко огорчени от
изсипалите се "пълни измишльотини"
по техен адрес. "Това е минало, брат ми е добре, работи в Женева, има втори син, който носи моето име", казва Марио.
Двамата Ал Джебури са деца от смесен брак на иракчанин и българка. Марио е роден в София на 17 юни 1973 г. и твърди, че се чувства българин. Казва, че от баща си е усвоил много важни неща: "уважение към семейството, към по-възрастните, култ към моралния начин на живот, към честта и достойнството".
"Като малки с Гати все се биехме, все нещо се препирахме. Един ден баща ми ни затвори в една стая и каза: "Искам да запомните, че човек без брат е като войник без сабя. Няма да излезете оттук, докато не го разберете и не искам никога да ви виждам един срещу друг."
Може би затова и досега двамата сме много близки - чуваме се всеки ден, споделяме всеки проблем, все гледаме да сме заедно", заключава той.
Другият авторитет за бъдещия туристически шеф е Симеон. Категорично не е съгласен, че бившият премиер е затворен. Описва срещите им така:
"Инициативата е негова, часът е най-различен, мястото често е Врана. Независимо колко късно е и каква е ситуацията, той се грижи да създаде много добър контакт между двамата. Има вродена дарба да накара всеки човек да се чувства важен, значителен и да си каже спокойно мнението.
"Не е надменичав", казва на специфичен български
Марио. Много усещал "подмазничеството" и му бил твърде противен стремежът на някой да му каже онова, което смята, че иска да чуе, заключава Ал Джебури.
В края на мандата усетил у царя смайване, изразено с лаконичното: "как могат да са толкова опорочени". Самият Марио има огромното желание да не попадне в групата на разочаровалите царската особа.
Политиката и бизнесът в България имат "доста неприлична свързаност", заключава Марио. Не е ясно обаче
дали след като той самият заеме важен пост, ще се раздели с частния си бизнес.
"Много хора виждат политиката като лесен начин бързо да направят доходен бизнес", добавя той. Убеден е, че изграден по тази схема бизнес е нереален.
Сделките на такива хора се крепят само на моментния им статус и когато той се загуби, светът им се срива, твърди човекът, обиколил много държави. И който според мнозина в Арабския свят се чувства като у дома си.
Когато кандидатурата му за туризма стана явна, хора от бранша, а и извън него, я атакуваха с мотива, че не познавал тънкостите в занаята. Ал Джебури без притеснение определя себе си като нетърпелив и като... невежа.
Но обяснява: "Невежа в живота съм, защото приемам всички като добри и честни хора, чак докато не ми покажат обратното и ме заболи."
"Не го гледайте, че е един мек, усмихнат и възпитан. Всъщност е амбициозен, напорист и твърд", нарисува го вчера човек, който го познава от 10-ина години.
А иначе в личен план Марио има 9-годишен щастлив брак с Меди. Тя е българка, запознават се когато той учи в английската, а тя в немската гимназия.
За кратко се разделят, защото тя заминава за Австрия да учи икономика. Срещат се повторно в Англия и се женят в Лондон.
След завръщането им у нас Меди не работи. Благотворителността е нейната страст.
"Още не сме намерили време за дете - въздъхва Ал Джебури. И добавя: - Още не съм разрешил дилемата дали съм готов да възпитавам друг човек."
Иначе и двамата са луди по ските, тениса, музиката, книгите. Нямат своя къща, живеят при родителите му в Градоман, който вече е квартал на Банкя.
"Още не сме решили, че оставаме тук, и затова не строим", казва той. Признава, че не продава апартамента в Лондон, за да има път за отстъпление. Но не допуска, че може да се провали.
Визитка
Име: Марио Ал Джебури
Възраст: 33 години
Кариера: Дипломира се в Лондон с магистратура - строителен инженер. Първата му работа е в Търговската камара на Лондон. След това продължава като експерт в консултантската компания "Артур Андерсен". Работи в инвестиционната банка "Лазард".
В момента е съдружник с ексжурналиста Билян Балев в консултантската компания "Форем консултинг България" и зам.-председател на "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ.
