Авторът обръща голямо внимание на необичайната съдба, която имат Сакскобургготски и семейството му, и коментира решението му да "участва в изборите и да се нагърби с тежката задача да стане шеф на правителството". Предлагаме ви пълния превод на статията от Government.bg:
"Той беше цар. Сега е премиер. Живя в изгнание половин век. Оттогава управлява България вече четири години. Със своите убеждения и съмнения.
Възможно ли е един бивш монарх, който никога не е бил на власт, да се преквалифицира в министър-председател? Този въпрос, поставян на Симеон Сакскобургготски не хиляди, не десетки хиляди, а стотици хиляди пъти от 24 юли 2001 г. насам, вече го дразни. До такава степен, че по време на краткия си контакт с представители на белгийската преса през миналия октомври, по повод визитата на белгийския крал Албер Втори в София, той не скри своето отношение към камерите.
При среща на четири очи обаче българският премиер определено е по-позитивно настроен:
"Толкова често ми задават този въпрос. Вярно, че моят случай не е често срещан, направо е изключителен, но с риск да Ви прозвучи банално, ще кажа, че това е просто само още един начин да бъдеш в услуга на страната си. Освен това в носталгията вероятно няма нищо лошо, но тя не може да бъде водеща в живота на човек. Така че, да говорим за преквалифициране... Обстоятелствата пожелаха да стана министър-председател и не е необходимо да се философства кой знае колко върху тази тема. Понастоящем България е парламентарна демократична република. И аз съм неин премиер. Хората остава да решат дали искат нещо повече от мен."
Ако срещнете Симеон Сакскобургготски,
никога не го наричайте "Ваше величество", защото той се ужасява
от това. Ако се е съгласил да участва в изборите, а после и да се нагърби с тежката задача да бъде шеф на правителството, то е защото е бил възпитаван да служи на българската държава.
"Родителите ми са възпитали у мен любов към Родината независимо от обстоятелствата." В наше време това може да изглежда демоде, дори привлекателно ретро, но "братовчедът" на Албер Втори изцяло е поел своите функции. Още повече че дълго време се е питал дали някога отново ще види родната земя. Уви: само след три месеца у дома той отива в изгнание в продължение на половин век. Когато се завръща в Родината си обаче, много бързо се адаптира.
"Политическата и икономическата система бяха толкова застинали, че страната всъщност никак не се беше променила. Слава богу, "интернет поколението" ще ни позволи да наваксаме забавянето."
В по-личен план краят на изгнаничеството е също така и освобождение за сина на Борис Трети. Да си суверен в изгнание, е донякъде патетично, но и много тежко. Едни ви възприемат като някой мечтател, други - като салонно украшение. Но от подобно положение да влезеш в ролята на политик...
"Аз съм картезианец, прагматичен човек, влиянието, което е имал върху мен френският лицей...", въздъхва той, признавайки, че е било нужно много време - даже прекалено много според приятелите му, - за да приеме поста, тъй като не се е чувствал в състояние да поеме такъв товар. "Не съм учил висша администрация, аз излизам от частния сектор... Но ако не бях поел тази отговорност, българският народ щеше да мисли, че съм го подвел, че ми липсва смелост."
След три години социологическите сондажи не са много хвалебствени за Симеон Сакскобургготски. Вярно е, че очакванията са били много големи. Но бившият цар не е по-малко оптимист отпреди:
"Важното е, че постигаме двете големи цели, които имаме: присъединяване към НАТО през май и, ако е рекъл Господ, към ЕС през 2007 г. Изминат е дълъг път, от едно тоталитарно общество. И макар че е постигнат голям прогрес, все още ни остава да се преборим с
манталитета да се разчита на социални помощи, който преобладава
сред по-голямата част от съгражданите ми. Те трябва да се откажат от идеята, че държавата е длъжна да поеме отговорност за всичките им нужди."
Премиерът трябва да премахне и още едно убеждение, което съществува сред най-приближените му:
"Все още твърде често хората, с които работя, очакват аз да взимам решенията. Опитвам се да им кажа, че всеки един от тях трябва да поема своята отговорност. Свършено е вече с премиера-шеф!"
Някои изследователи твърдят, че отношенията му с президента Георги Първанов далеч не са идеални. Симеон Сакскобургготски обаче не приема критиката:
"На пръв поглед всичко ни разделя, но ние с президента, който е историк по образование, сме в пълно съгласие по отношение бъдещето на България. И всеки от нас, по свой начин, прави всичко по силите си в дипломатически план, независимо дали това става в Давос или някъде другаде..."
И макар че премиерът не е голям привърженик на швейцарския форум с неговата помпозност, той го посещава заради многобройните приятели, които намира там.
Симеон може да разчита и на монархическите връзки: "Да, това ми е полезно, но вече не може да се говори за синдикат на царете, а по-скоро за синдикат на президентите. Фамилните връзки са ни от полза."
По повод решението да отдаде дължимото на Албер Втори, казва: "Познаваме се отдавна, защото на практика сме на една и съща възраст. Това е близост, която се предава и между нашите деца. Бях много щастлив, че той идва да празнува Нова година с нас."
Толкова за Симеон и благородничеството (тук трябва да добавим и безусловната му подкрепа към детските SOS селища). В по-личен план Симеон
не е равнодушен и към теологията и екуменизма и практикува теологията като хоби.
"Това е нормално, аз съм православен, докато съпругата ми е католичка, но аз определено имам афинитет и към протестантството. Не забравяйте, че и Лутер е работил за Кобургите..."
Една изцяло открита душа, изцяло българска: "У нас сега има много мюсюлмани, а по време на войната са били спасени много евреи."
С какво ли ще се занимава, когато се пенсионира в един момент, грижейки се за внуците си? "Сигурно няма да ми повярвате, но със семейството ми се събрахме заедно за първи път по Коледа. Тук имаме какво да наваксваме."
Ами, освен да ги заведе през лятото на разходка, а през зимата на ски.
