Симеон на националния празник: Стремя се да станем социална държава

У�ж �жаеми сънародници,
Днес, Трети март - денят на нашия национален празник, е ден на гордостта, че сме българи.

На тази тържествена дата нека да си спомним, че историята ни учи на много неща, но може би най-важната поука за всички народи е, че няма по-скъпо нещо от свободата и демокрацията. За тях са се водили много битки. За българската свобода загинаха хиляди руски, румънски и финландски войници, но както пише Иван Вазов - тази свобода не дойде даром. През дългите години на борби и въстания българите доказаха на света, че знаят как се умира за Родината, показаха, че заслужават свободата и независимостта си.
Ако направим аналогия - тогава, в първите десетилетия след Освобождението, българите минаха през тежък преход на изграждане на държавността, на институциите, на утвърждаване на демократичните ценности, работиха за напредъка на Родината, стремяха се към гражданска чест и достойнство. Онзи преход преди повече от век бе труден, но успешен.

Труден е и сегашният български преход, който гражданите на България понасят на собствените си плещи. Но отново ще се обърна към патриарха на българската литература Иван Вазов - най-трудното е накрая, когато победата вече е видима. Знаели са го опълченците на Шипка, знаели са го героите на Плевен, София и Шейново. Знаели са го и не са пожалили нищо, за да направят решаващата крачка към победата.

Днес също ни предстои да направим решаващата крачка, за да реализира България поставените си цели. До месец ще ни приемат в НАТО, до края на годината имаме готовност да приключим преговорите по присъединяване към Европейския съюз. На прага сме да станем част от обединения на държави, където властват разумът, прогресът, благоденствието. И този път ние, българите, нищо не получаваме даром.

Преди да се спра по-подробно на този въпрос и на програмата на правителството, бих искал да се обърна към нашите сънародници, които изпълняват мисиите си в Албания, Афганистан, Босна и Ирак, към емигрантите в чужбина, и да им кажа: "Ние сме с вас!". В този ден на национална гордост ние знаем, че понякога ви е тежко, но искам да ви уверя - България мисли за вас.
Героите на миналото научиха българите да не оставят българи в беда, където и да се намират по света. Това е било и моя мисия през 50-те години изгнание - да подкрепям българите, изпаднали в нужда.

Но нека днес да говорим за победите на България, за уникалността на страната и народа ни, за голямата ни любов към тази земя.

За национален празник се избира обикновено денят на най-голямата победа за една нация. В хилядолетната ни история ние имаме много големи победи, които ни дават повод да бъдем горди като българи. Но аз искам да погледнем живота днес, защото и в него има много малки победи, които носят самочувствие за нацията ни.

Победа е, че успяхме да покажем нашите красоти и гостоприемството си на Европа и днес ние сме сред предпочитаните туристически дестинации.

Голяма победа е, че
нашите младежи спечелиха първо място на математическата олимпиада в Токио през миналата година. Те влязоха в световните новини, а най-големите университети се надпреварват да привлекат всеки един от тях.

Нашите ученици са пети в света по научни познания и 11-и - по математика. България разполага с 20 000 специалисти с висше образование в сферата на информационните технологии, което, отнесено към броя на нашето население, нарежда страната на трето място в света.

Неслучайно многократно съм казвал: "Хората са богатството на България".

Уважаеми сънародници,
Бих искал да подчертая нещо, което смятам за изключително важно и което споделих с народните представители в началото на политическия сезон.

2004-та може да се превърне в "Годината на България", ако обединим усилията си за реализирането на националните приоритети. А те са ясни: приобщаване на страната към голямото семейство на Европейския съюз и спечелване на все повече приятели в международната общност, сигурност за гражданите ни чрез членство в НАТО, финансова стабилност, висок икономически растеж, все повече инвестиции и все повече нови работни места, активна социална политика и по-добър жизнен стандарт за всеки българин.

Уверени сме, че тези цели са постижими. Затова са необходими политическа стабилност в страната, ефективна работа и добра координация между институциите. И колкото и различия да имаме в политическите си позиции по отделни въпроси, защото това е същността на демокрацията, нека бъдем единни в отговорността си пред интересите на страната.

Лично мой стремеж е България да се превърне в социална държава според европейските стандарти. Но дали това може да стане изведнъж? И дали има друга страна, в която това да се е случило за две или три години? Особено ако държим сметка и за наследството, което получихме през 2001 г. Това, което трябва да подчертаем с днешна дата, е, че сме положили основите, върху които се градят параметрите на съвременна европейска социална държава.

Резултатите от политиката на кабинета доказват правилността на посоката, в която вървим. Няма да се спирам на конкретни числа или проценти, защото статистиката е общодостъпна за всеки, който желае да се запознае с нея. Но ще кажа, че държавата ще продължава да провежда последователната си политика за повишаване на доходите и през тази година с финансовите инструменти, с които може да влияе.
Активната политика по заетостта през последните две години бе правилно насочена, финансово обезпечена и заедно с устойчивия икономически ръст, допринесе за намаляване на безработицата. Успешно се изпълнява програмата за целево енергийно подпомагане. Увеличи се над два пъти размерът на месечните помощи за деца и се разшири границата за достъп.

Държавата пое изцяло отговорността за финансирането на социалните помощи. Въведе се и успешно се прилага диференциран подход при подпомагане на уязвимите групи от населението, като се даде възможност за чувствително увеличение на доходите на лицата в най-тежко положение, а на безработните лица - и възможност за трудова заетост.

Има ли в момента алтернатива тази политика на правителството? Заявявам като министър-председател на Република България, че опозицията досега не е излязла пред обществото с реалистични предложения, които да допринасят за повече успехи в социалната сфера. Защото, ако го беше сторила, бихме се вслушали в градивните идеи.

В края на това мое обращение към вас, драги сънародници, ще декларирам, че от първия ми работен ден като министър-председател досега и до края на този мандат съм се ръководил и ще се ръководя единствено от интересите на България и превръщането й в модерна и просперираща страна.

Честит празник, уважаеми сънародници!