В ъв всички европейски страни изобилстват специалностите, които предлагат професионално обучение. Нивото обаче във всяка една страна е различно, както очакванията и резултатите.
В Германия цялата образователна система се намира в криза, а професионалните училища не правят изключение - всеки четвърти ученик напуска без диплома.
От няколко години насам за никого не бе тайна, че немските училища не са на нужното ниво, но наскоро Институтът за германска икономика изнесе тревожните данни от проучване в образованието.
Аксел Плюнеке е един от авторите на проучването. Според него 8-9% от учениците в Германия си тръгват от училище без дипломи.
20% от тях изпитват затруднения да четат, да разбират текстовете или да решават математически задачи. 15% не успяват да получат професионална диплома или еквивалент на матурата, а много деца на имигранти или социално слаби имат трудности да следват учебния процес. Помощта, която им се оказва е недостатъчна.
Плюнеке прогнозира, че
Германия ще преживее сериозни демографски сътресения
през следващите 10-15 години. Поколението на "бейби бума" ще излезе в пенсия, а заради спада в раждаемостта през последните години ще има по-малко млади хора на трудовия пазар.
"Затова ще са ни нужни всички таланти в страната. Предприятията ще трябва да наемат техници и учени, но в същото време се очакват проблеми с набирането на работна ръка", отбелязва Плюнеке.
В момента усилията на властите са насочени към развиване и подобряване на двойната система, която включва по равно преподаване в училище и практика в реалните условия на предприятията.
В Холандия нещата изглеждат по-различно, тъй като 37% от населението на страната има диплома за средно ниво на професионално обучение.
През последните осем години броят на записалите се за тази диплома е нараснал с 40%. Обучението продължава четири години и е предназначено за младите хора от 16 до 20 години, като организацията се осигурява от регионални центрове за обучение.
Учениците имат възможност да избират между четири големи области - технология и икономика (подготвят се кадри за офисите), социално подпомагане и медицински професии.
Освен 42-ата регионални центъра в страната има и 11 селскостопански училища и 13 други, които са специализирани в изкуствата, строителството, риболова и търговията. В Холандия
няма нищо срамно в това да имаш професионална диплома и занаят.
В последните години в България се появи тенденция образованието да се специализира. След 1990 г. много училища предлагат бизнеспрограми. Това е част от амбицията им да привлекат повече ученици.
Практиката показва, че младите хора, които целенасочено избират професионалното обучение са малко. Обикновено първото им желание е гимназия с чуждоезиков профил. След третото класиране учениците се записват в гимназиите с професионална насоченост.
Ролята на тези училища е професионална подготовка, свързана с бъдещата реализация на учениците. По неофициална статистика 95% от училите в професионалните гимназии продължават образованието си във висши училища.
Едно от първите професионални училища е "ИКОМ интелект", което предлага професионално обучение по професии като маркетолог, екскурзовод, техник на компютърни системи и мениджър в туризма.
Професионалните училища се опитват да бъдат в крак с времето и да предлагат нови специалности
Училища като професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" в София или професионалната гимназия по промишлени технологии "Атанас Буров" в Русе са свързани непосредствено с конкретни промишлени отрасли като газоснабдяването.
Двете гимназии участваха в националния конкурс на компанията за преразпределение на природен газ "Овъргаз"за изграждане на газови инсталации (фирмата съдейства на Министерството на образованието и науката за развитието на професионалното обучение, свързано с газификацията).
В учебните програми е включена специалността "Газова техника", необходима за изграждането на мрежи и инсталации на природен газ. Затова не е чудно, че в конкурса тази година са участвали 110 младежи от професионални училища.
В България в момента има около 300 инсталаторски фирми, които оформят пазара на труда за младежите, които се обучават в тези училища.
