Една жена седи върху хълма срещу будистки храм и измерва времето с капчици вода. Слънцето осветява прекрасните й коси и се оглежда във водата. Около нея е Път. Тази финална сцена от един чудесен филм на пръв поглед няма нищо общо с моето есе.
22 юни, 6 часа сутринта, 2011 година – от другата страна на земното кълбо. Часовникът звъни, измъква ме от съня и ме вкарва в поредния мой ден. Едно момиче е готово да поеме своя дял в надпреварата с живота по своя Път. Това може да се окаже достатъчно описание на един човешки живот – тоалет, закуска, труд, почивка – всичко вкарано в ритъма на бягащите секунди, определено от тях, измерено с тях. Денят започва с водата. Замисляли ли сте се? Банално, впрочем като всяка доказана истина, е , че 70 % от човешкия организъм е вода или , че 70 % от земната територия също е вода.
Какво е водата? В двореца на циския цар живеел един художник. Циският цар го попитал:
- Кое се рисува най-трудно?
- Водата – бил отговорът.
- А най-лесно?
- Водата – бил отговорът.
Водата ни е позната. Тя цял ден е пред очите ни, ето защо не бива да си позволяваш грешки, значи е трудно да я нарисуваш. Но водата няма телесна форма, може да си я въобразиш- ето защо се рисува лесно.
Какво е водата? Човек я приема като нещо, без което не може да си представи живота. Обича я като река, като море, като водопад, като извор. Аз я обичам като БЛАГОДАРНОСТ.
От най-древни времена човечеството приписва изумителни свойства на водата. Прочетох, че японският изследовател д-р Масару Емото експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд.Когато върху бутилка с вода залепил два надписа- “благодаря” и “ти си глупак”, водата под първия надпис образувала красиви кристали.Експериментът доказал, че добрите думи са по-силни от лошите. Според учения, под влияние на мислите, водата се изменя мигновено. В лабораторията на доктора се правели много експерименти с цел да се намери думата, която най-добре прочиства водата и открили, че това не е една дума, а съчетание от две – ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ. Доктор Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството и е инициатор на проекта: “ Любов и благодарност към водата “.
Когато го прочетох, в този девиз разпознах себе си, своето отношение към водата. Родена съм в град с красива река, пазеща спомени от далечното минало на моя народ. Вечер светлините на Търново плуват по Пътя на Янтра, а тя тече и разказва. Случи се, че работих дълго в град с море. Помня водата, тя също ме помни. Затова от много време й търся дума, с която да я наричам и тя да е само моя. Това е и причината да участвам във вашия конкурс, посветен на ВОДАТА. Ще продължавам да търся МОЯТА дума за водата, защото зная, че да търсиш, означава да си неспокоен по Пътя. В извечността на тази истина може би спи една “уморена надежда” / Х.Л.Борхес/ всички да станем по-добри и по-благодарни към ВОДАТА.
Написаното е много скромен опит да я събудим.
