Смъртта на Ахмед Емин - началник на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Доган, е най-коментираната тема в днешните вестници.
Всекидневниците, за които смъртта и погребението на на Емин не са новина, са изданията най-близки до ДПС - "Монитор" и "Новинар" и вестник "Дума".
Заглавията:
"Доган не изпрати близкия си съратник" - "Труд";
"Разстроен, Доган не изпрати Емин" - "24 часа";
"Доган не е викан на разпит за смъртта на ковчежника си" - "Сега";
"За институциите "случаят Ахмед Емин" е приключен" - "Дневник;
"Бойко Борисов: Някой е принудил Павлин Димитров да каже, че е самоубийство" - "Новинар";
"Доган и Емел Етем не присъстваха на погребението на Ахмед Емин" - "Класа".
Според "24 часа" известни имена в ДПС усетили в последния месец промяна в поведението на Емин - станал затворен и мълчалив. Според вестника отлично информиран източник говорел за ритуално самоубийство. Изданието припомня, че генералният комисар на МВР Павлин Димитров обяви, че Емин сам е сложил край на живота си.
Въпреки че Ахмед Емин се самоуби в петък вечер в сарая на ДПС, лидерът на движението не бе разпитан до късно вчера, пише изданието.
Засега се знае само, че последният разговарял с Емин е земеделският министър Валери Цветанов. Вчера столичният кмет Бойко Борисов заподозря, че върху Павлин Димитров е оказан натиск да наблегне на хипотезата за самоубийство, пише "Сега".
Версията за самоубийството не се понрави и на опозицията в парламента, която направи връзка между смъртта на Ахмед Емин и отстраняването на заместник-шефа на ДАНС Иван Драшков, допълва вестникът.
Според "Дневник" основният въпрос си остава: защо не се провежда разследване според правилата на НПК, тоест защо не са изчакани експертизите. И на какво основание без установен мотив се прави окончателно заключение, дори да е самоубийство.
Богатият опит през последните години подсказва, че не трябва да се чака отговор на тези въпроси. Още повече че три дни след случилото се, в неделя вечерта, МВР съобщи, че е намерено предсмъртно писмо на Ахмед Емин и му е направена графологична експертиза.
По обед същия ден прокурор Руси Алексиев не е знаел за такова писмо, пише "Дневник" и публикува кратко интервю с прокурора.
Пламен Галев и Ангел Христов, известни като братя Галеви, все пак станаха следствени, информира в челния си материал "24 часа". Срещу тях е било образувано досъдебно производство за разгласяване на тайна. Причината е, че в интервю по Нова телевизия бизнесмените показаха на журналиста Коритаров протоколи от огледа и претърсването на къщите им в Ресилово.
"Способни ли сме на отговорно управление?" - на този въпрос се опитва да отговори в статитя в "24 часа" председателят на Народното събрание Георги Пирински.
Ако искрено си поставяме въпроса как се управляваме и способни ли сме да го правим отговорно, неизбежно всеки гражданин трябва да го зададе първо на себе си, коментира Пирински.
Той отбелязва и че в дните напред най-прякото изпитание ще е спрямо партиите - и в парламента, и извън него. От тях зависи да се реализират очакванията за по-добри изборни правила, за ясни платформи и за отговорни кандидати, посочва председателят на Народното събрание.
"Цените на газа свалят рейтинга на кабинета", е челното заглавие на "Дневник". Според проучване на "Алфа рисърч" именно поскъпването на природния газ, а не скандалите с агенцията за национална сигурност доминират в оценката на обществото за правителството и за дейността на министрите през октомври.
"Дарители на БСП с дълг за парно", обявява от първа страница "Труд". Спонсори на БСП, подпомогнали партията с 50 хил. лв. за предизборната й кампания през 2005 г., дължат 5 хил. лв. на столичната топлофикация, установила проверка на вестника.
Имената им били и в списъка на 15-те служители на бизнесмена Марио Николов, за които има съмнение, че са били използвани като формални дарители на БСП.
Преди седмица председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов даде на главния прокурор папка с доказателства, че три фирми на Николов, разследвани от ОЛАФ за източване на САПАРД, са дарили по 10 000 лева на 15 физически лица, които пък са ги дали за кампанията на БСП.
"БСП няма разузнаване, да да проверява всеки дарител", коментира пред "Сега" главният секретар на Изпълнителното бюро на партията Димитър Дъбов. Досега сме имали случаи да връщаме пари, когато има някакви нередности - около 50 хил. лв., разкрива той.
По повод сигнала на ГЕРБ Димитър Дъбов заявява, че според него вътрешнопартийна проверка е ненужна и безсмислена, тъй като става въпрос за превод от физически лица по банков път в рамките на закона. За финансирането на партиите Дъбов предлага, освен държавна субсидия, да се предвиди и общинска субсидия според резултатите от местните избори.
"НДСВ може да се коалира с всеки, дори и с ГЕРБ", заявява пред "24 часа" зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев. Целта на преименувата царска партия била около 10% от депутатските места, което щяло да гарантира участие и в следващо управление. Велчев обяснява, че НДСВ не е обременена с идеологически предразсъдъци и вероятно би успяла да работи ползотворно във всякакъв тип коалиция.
"Неясните правила за избори водят до фалшификации и хаос", казва пред "Монитор" депутатът от ДСБ Екатерина Михайлова. Според нея трябва да се предотврати купуването на гласове и да се направи активна регистрацията на избирателите, за да може в изборите да участват реални хора.
"Проверяваме болниците, не са изключени уволнения", казва пред "Труд" здравният министър д-р Евгений Желев. Ще се направи преценка на финансовото им състояние и на базата на подписаните договори за управление ще бъдат наложени санкции или стимули, обяснява Желев.
Той коментира още, че много често се задават въпроси за заплащането, но здравният бюджет се формира от здравноосигурителните вноски, а те са далеч по-ниски от тези в Европа.
"Ще хвърчат глави на болнични шефове", е озаглавено друго интервю на д-р Желев в "Стандарт".
Отраженията на финансовата криза ще се усещат в България поне една и максимум пет години, според проучване на "24 часа" сред работодателски организации. Според тях ще бъдат засегнати всички сектори на икономиката.
"Защо всички се правят, че не разбират", пита в рубриката "Анализи" "24 часа". Според автора кризата ще удари България там, където най-много боли - строителството и имотите.
"Жилищата ще поевтинеят с 10 процента", прогнозира пред "Труд" Симеон Пешов, президент на "Главболгарстрой" и председател на Строителната камара.
Жилищното строителство в България въобще няма толкова много да пострада, коментира той последиците от световната финансова криза. Според него все пак ще има известен спад, който може да бъде компенсиран от проекти по европейските фондове.
"Задължителните резерви на банките падат до 8-10 на сто", съобщава от първа страница "Класа". Заради финансовата криза БНБ обсъждала възможността за намаляване на задължителните минимални резерви, които търговски банки държат по сметки в централната банка.
"И без антикризисна програма правителството е в час", категоричен е в свой материал в "Труд" икономистът проф. Стефан Стоилов, бивш депутат от БСП. Според него в България засега няма потребност от държавна интервенция за подобряване ликвидността на банковия сектор, подобна на тази в САЩ, Европа и други страни, не е нужна и специална антикризисна програма на правителството.
"Кабинетът затяга още режима върху даренията", пише в челния си материал "Сега". Гражданите и фирмите, които даряват на болници, социални домове, сдружения на хора с увреждания, наркокомуни и др. да не ползват данъчно облекчение, а за фирмите да отпадне и отстъпката при дарения за социално слаби, за пострадали при кризи, а и при отпускане на стипендии за ученици и студенти. Това предвиждат предложените от Министерството на финансите промени в данъчните закони за 2009 г.
Всеки управленец има право на поне 100 дни спокойствие ,за да се докаже, но директорът на Национална агенция "Пътна инфраструктура" Димитър Иванов не получи този толеранс, коментира "Сега" в материал "Пътният капан на Станишев". Той отбелязва, че нещата няма да се променят със смени на директори и с преименуване на пътната администрация, а премиерът трябва да счупи обръчите, задушаващи НАПИ, и не само нея.
