Д вайсет милиона жители на Европейския съюз нямат достъп до санитарни инсталации и страдат от липса на хигиена със сериозни последици за здравето, докладват експерти, участващи в Световната седмица на водата в Стокхолм.
42% от населението на България живее в селски райони, където само 2 на сто от домакинствата са свързани с канализация, съобщили експерти.
"В много училища в селските райони децата предпочитат да не ходят в тоалетните, защото са много мръсни," казва Диана Искрева от българската фондация "Земя завинаги", цитирана от Франс прес.
По думите й последствията върху общественото здраве заради липсата на
канализация са огромни, тъй като се замърсява и почвата, и кладенците, и водни източници.
Тази вода се използва от хората за пиене, готвене и миене и причинява болести като хепатит А и болест сред децата, която се дължи на високото ниво на нитрати във водата.
Според директива на ЕС от 1991 г. градове с население над 10 хил. души са задължени да имат напълно функционираща канализационна система. Местните служители предпочитат да инвестират в инфраструктурата в градовете, за да спазят директивата.
"Корупцията на политическата класа в България блокира парите, предназначени за най-бедните хора в селските райони," казала Искрева.
Изграждането и поддържането на канализационни системи струва 80 евро годишно на жител в селските райони или сума, равна на две месечни пенсии на хората от тези райони. Затова те предпочитат да се лишат от канализация, добавила българската специалистка.
В България и Словакия неправителствените организации са намерили друго решение - инсталиране на "сухи тоалетни", използвани в скандинавските страни.
В Румъния 10 млн. души живеят без канализация. В селата само 15% от жителите имат течаща вода.
Страните от Източна Европа, които неотдавна се присъединиха към ЕС, са най-засегнати от тези проблеми, но те се срещат и в някои изолирани райони в Западна Европа, например във Франция и Ирландия, както и в средиземноморските страни.
"Това е добре известно на политиците в Брюксел," каза Саша Габизон от неправителствената организация "Жени в Европа за общо бъдеще".
