Н апредъкът на България и Румъния в подготовката за членство в Европейския съюз беше обсъдена в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел в четвъртък.
В началото на април председателският съвет на ЕП реши да включи в дневния ред на допълнителна пленарна сесия устни въпроси към Европейската комисия (ЕК) за напредъка по присъединяването на двете страни и предложение за резолюция.
Въпросите към ЕК бяха поставени от докладчиците за България и Румъния Джефри ван Орден и Пиер Московиси, както и от председателя на Комисията по външни работи в ЕП Елмар Брок. Поканен да отговори беше еврокомисарят по разширяването Оли Рен.
Евродепутатите поискаха от Комисията да обясни какво означава на практика прилагането на предпазни клаузи, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи и дали се обмисля система за непосредствен мониторинг през първите три години след присъединяването, когато могат да се задействат и предпазни клаузи.
Откривайки заседанието, Брок подчерта
колко е важно претите в двете страни нови закони да се прилагат
и добави, че сега въпросът е дали те имат нужда от повече време, за да изпълняват ангажименните, които са поели, дали трябва да се задействат предпазни клаузи и дали трябва да се въведе система на наблюдение през първите три години след присъединяването им.
Брок попита дали България може да докаже, че приетото законодателство може да бъде приложено до 16 май. "Тези страни така или иначе ще бъдат приети в Европейския съюз, но е важно прилагането", каза Брок.
Докладчикът за Румъния Пиер Московиси каза, че ролята на обсъждането не е да предопредели становището на Европейската комисия, а да упражни правото на парламентарен контрол на Европейския парламент.
Докладчикът за България Джефри ван Орден каза, че
би било тъжно да се охлади ентусиазмът за разширяването
и припомни, че присъединяването на България и Румъния е част от петото разширяване. Според него последиците от евентуално прилагане на отлагателната клауза ще са отрицателни и то ще има роля на шамар, а не на насърчаване.
Джефри ван Орден припомни, че България е прие нов наказателно-процесуален кодекс, назначи нов главен прокурор и направи нови конституционни поправки и подчерта, че сега има нужда от конкретни резултати.
За борбата с престъпността той каза, че
престъпността в България е по-ниска отколкото в Германия, а разкриваемостта е по-висока.
Британският депутат призова Съвета (държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС) през юни да вземе решение датата на присъединяване да бъде 1 януари 2007 г. и това решение да бъде утвърдено през декември.
Комисарят по разширяването Оли Рен първо изказа съчувствие към пострадалите от наводненията в България и Румъния и каза, че ЕК ще окаже нужната помощ.
В отговор на въпросите на евродепутатите Оли Рен каза, че Еврокомисията сега прави оценка и не е в състояние да даде категоричен отговор за цялостното съдържание, насоки и ритъм на реформите в двете страни. Той обясни, че ЕК ще разполага с необходимата информация в началото на май, след което ще направи обстоен анализ.
Приоритет за ЕК е приключването на съдебната реформа, каза той и добави, че Румъния отбелязва значителен напредък. Рен се съгласи с Московиси, че там строгият механизъм на мониторинг е дал осезаеми резултати.
За България Оли Рен заяви, че гласуваните конституционни промени са намалили обхвата на имунитета и са утвърдили ролята на главния прокурор. Обаче
все още в България съществува двусмислица за независимостта на съдебната система,
а в борбата с организираната престъпност има прекалено малко досъдебни производства.
"Властите като че ли вървят след събитията, а не преди тях", каза Рен. Друга проблемна област в България, според него, е прането на пари.
Рен каза, че прилагането на предпазни клаузи означава на практика временно спиране на конкретни права, заради недостатъци в новата страна членка. Според него е необходим механизъм на наблюдение и като пазител на договорите ЕК ще провери изпълнението на европейското законодателство в двете страни.
Франсиско Жозе Мон Милиан от групата на Европейската народна партия и Европейските демократи каза, че е уместно България и Румъния да знаят през юни дали ще се присъединят, а графикът трябва да се фиксира колкото се може по-рано.
Председателят на групата на социалистите Мартин Шулц настоя България и Румъния да се присъединят на 1 януари 2007 г. Убедени сме, че правителствата на двете страни полагат усилия да отговорят на изискванията и няма пречки пред пълноправното им членство, каза той.
Анеми Нейтс от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа се противопостави на приемане на възможността за непосредствен мониторинг, тъй като "стриктният надзор говори за дискриминация".
Повечето депутати от тази група смятат, че България и Румъния трябва да станат членки на ЕС на 1 януари 2007 г., освен ако има неоспорими доказателства, че не са готови.
Йост Лагендайк от групата на Зелените/Европейски свободен алианс заяви, че
трябва да се поддържа натискът върху двете страни
и подчерта, че има разлики между Румъния и България. Той цитира доклади на независими експерти, според които напредъкът на Румъния е по-последователен и затова страната трябва да бъде възнаградена.
Бастиан Белдер от групата Независимост/Демокрация призова да се гарантира пълна защита на религиозната свобода и незаконно конфискуваното църковно имущество в двете страни да бъде възстановено.
Независимият Андреас Мьолцер каза, че България и Румъния са част от европейското семейство, но не е ясно дали ще издържат икономически на присъединяването.
Кинга Гал от групата на Европейската народна партия и Европейските демократи се съгласи ,че въпреки големите усилия съдебната реформа и борбата с корупцията остават повод за голямо безпокойство.
Според Ян Маринус Вирсма от групата на социалистите
не трябва да се допуска съперничество между двете кандидатки.
"И двете са постигнали не малко през предходните месеци и можем да гледаме с оптимизъм към 16 май", каза той, но не изключи възможността за задействане на някои предпазни клаузи.
В заключение комисарят по разширяването Оли Рен каза, че желанието му е и двете страни да станат членки на 1 януари 2007 г. , но дългът му е когато бъдат приети, те да отговарят на всички критерии. "Решение все още не е взето", напомни еврокомисарят. Според него най-важното е да не се губи инерцията при прилагане на законодателството и да се натрупа необходимата критична маса. Оли Рен каза, че ЕК ще даде балансирана и обективна оценка на 16 май и предложението й ще бъде внимателно премислено.
Междувременно бившият еврокомисар по земеделието и риболова Франц Фишлер заяви в четвъртък пред журналисти, че настоява за старателна проверка от страна Европейската комисия на готовността на България и Румъния за присъединяване.
По думите му ЕК трябва да се опита да аргументира възможно най-добре критериите за оценка на подготовката на двете страни, тъй като в противен случай някоя от десетте държави от ЕС, които все още не са ратифицирали договора за присъединяване на двете страни, може да спре присъединителния процес. "Това ще предизвика дебати за надеждността на съюза", заяви Фишлер пред журналисти в Брюксел.
