С траните членки на ЕС трябва да информират Европейската комисия до края на тази година дали смятат да налагат някакви трудови ограничения за работници от България и Румъния.
Такива ограничения могат да се прилагат за срок от максимум седем години и не могат да бъдат задействани с довод "допълнителна преценка" след 1 януари 2007 г., когато двете държави ще станат пълноправни членки на ЕС.
За това информира близкото до ЕС електронно издание EUоbserver в материал, озаглавен "Южна Европа се колебае за работниците от България и Румъния".
Изданието цитира изказване на италианския премиер Романо Проди на конференция миналата сряда по проблемите на миграцията:
"Италия ще проучи внимателно този въпрос, тъй като румънците са най-многобройната чужда общност в Италия. Аз съм подкрепял политиката на отворени врати, но този случай се усложни, след като много страни от ЕС обявиха, че няма да предложат свободен достъп на румънските работници. Ще се опитаме да решим този въпрос с останалите членки на ЕС".
Италианското решение на проблема може да повлияе на Испания и Гърция, две основни дестинации за търсещи работа румънци и българи, изтъква EUobserver.
Трите страни (Италия, Испания и Гърция) се присъединиха към лагера на либералните държави в ЕС, които решиха да не се прилагат трудови ограничения за работниците от осемте източноевропейски страни, приети в ЕС през 2004 г.
Един от основните принципи на съюза - свободното движение на работници - бе първоначално приложен от Великобритания, Ирландия и Швеция по отношение на приетите през 2004 г. Финландия, Португалия, Италия, Испания и Гърция с присъединиха към тях по-късно.
Някои западноевропейски държави оставиха в сила "преходните" ограничения, които в някои случаи - основно в Германия и Австрия, може да останат в сила до 2011 г.
Но след като се очерта ново разширяване на ЕС и след нахлуването на стотици хиляди мигранти от 2004 г. нататък, Великобритания и Ирландия промениха позицията си и наложиха тавани за неквалифицирани работници, отбелязва изданието.
То цитира проучвания на организацията European Citizen Action Service, според които икономическите емигранти от Румъния потеглят основно за Италия - 29%, и Испания - 22%, докато българите са оформили най-големи общности в Гърция - 200 000 души, Испания - 80 000, и Италия - 60 000.
Както имигрантите от приетите в ЕС през 2004 г. източноевропейски страни, търсещите работа българи и румънци били обикновено млади, несемейни и гледали да намерят работа главно в земеделието, в хотели и ресторанти, се посочва още в проучването.
