С тефан Николаев (37 г.) показва в центъра на двора монумент-запалка с височина 4 м, свързан, по думите на Весела Ножарова, с ограниченията, които влизат в съвременното общество - например забраната на пушенето. Тази забрана важи дори за двора на Palazzo Zorzi.
Идеята за промяната на стойностите, която започва с образа на пушача като образ на еманципираната жена, на много разкрепостения човек и свършва с образа на лошия герой - пушачът, който върви срещу себе си, вреден е за околните. Това е свързано с промяната на ценностите, което става бързо и неочаквано, обяснява Ножарова и добавя, че огънят на запалката е и една алюзия с паметника на незнайния войн.
Според куратора на българския павилион, работата на Правдолюб Иванов (43 г.) - две очи във форма на гира, също има връзка с паметта и много силна връзка с Венеция, защото това е място, в което хората наистина вперват поглед. Ходиш по улиците и само гледаш, гледаш, вглеждаш се - новата култура на туризма - на оглеждането и запаметяването, на възприемането на света.
По думите на автора тази работа по някакъв начин връща този втренчен поглед - ти гледаш към тази прекрасна архитектура и тя обръща поглед към теб, по същия този начин, както и ти я гледаш. В един момент гледането, обикалянето, туризма се превръща в спортно занимание, в своеобразен фитнес за съзнанието.
Представената на биеналето работа на Иван Мудов е отново провокативна - две кутии с крадени фрагменти. Във всяка кутия има неща, крадени от музеи и галерии в цяла Европа и по целия свят - Австралия, Азия. Това е наваксване на пропуснато, на загубено време - кражбата е като метафора на безпомощност, каза артистът.
На въпрос как свързва кражбата и ЮНЕСКО, той с усмивка обясни, че неговите работи са разположени зад витрина с надпис ЮНЕСКО. Това е работата на тази организация - да опазва, и тя ми пази нещата, каза Иван Мудов.
