АЗ, Черната мряна

Аз съм Черна мряна. Наричат ме още Балканска мряна, риба съм от род Мрени на семейство Шаранови. Обитавам придънните слоеве на водоемите. През пролетта слизам към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтеглям нагоре, към по-бързите течения. По-голямата част от времето си плувам сред опасни и  токсични  за здравето ми вещества. Сигурно бързите темпове на промишлено развитие , на недостатъчният  брой пречиствателни съоръжения,лошата им експлоатация,честите аварии в тях,липсата на обратни цикли за използването на промишлените води -това са главните причини за замърсяването на  водите.

Живея  на стада, често се крия в сенките на големите дърветаоколо реката. Уча се от тях и наблюдавам. Всичко ми е интересно в този пъстър свят около мен и над мен. Нашата река е тайнствена и тъжна." Защо ли ?" питам  аз." Ами сигурно заради Хората." отговаря ми авлигата, kацнaла на най -- хубавия  клон на дървото, надвесило се над моята река. „Разкажи за тях"- моля я аз. "Добре, а за да си говорим по-дълго ще се радваш ли, ако си направя гнездо и отгледам малките си  тук ? "  „ Ще бъда много горда, че си избрала точно това място." отговарям с радост - Защото обичам всички птици . И искам да им е спокойно, да са добре защитени в  клоните на дърветата. Колкото повече дървета се съхранят, толкова повече буболечки ще има и за мен".

„ Един ден, когато имам пиленца, ще те радват с веселите си гласчета. Не останаха много от нас в нашата гора. Сърните, елените също изчезнаха. Само понякога някой подплашен заек виждам как профучава край  реката. Бягал от Хората. Ще ти разкажа за тези странни същества."

Авлигата вече  е кацнала  сред  листата и ми обяснява : „ Слушай внимателно . Хората са страшни. Често идват тук  с остри брадви и  повалят  най -- големите дървета. Причиняват им много болка. Режат ги на късове и няма спасение. После ги откарват ей там , в полето, където димят два огромни комина . Ама какъв пушек само ....Чудя се, Хората как ли дишат. Не ми е жал за тях ,  но често ми се иска да изкрещя : Тровете се, щом искате , но пощадете нас -- птиците , рибите,  животните, дърветата. Че както  е тръгнало , скоро няма да ни има на Земята.

Хората се правят на  важни и уж всичко знаят, а не могат да спрат отровния пушек. Или не искат. И колко боклуци изхвърлят в реката. Онзи ден гледам -- малките рибки изплували на повърхността , въздух не им достига."

„ А къде живеят тези страшни Хора ?" питам тревожно аз.

„ На страшни места", продължава авлигата, „ мръсни, прашни, шумни. Там има малко дървета и тревички почти няма. Затова пък има много странни миризми, отровни едни, трудно се диша ...По -- добре да не ти разказвам всичко , малка мрянке ....няма да можеш да заспиш." И авлигата отлетя в нейната си посока.

Тъжно ми стана . Замислих се. Ех, ако бях Човек....Първо щях  да спра отровния пушек от комините.После от всичките тези отпадъци щях да направя нещо полезно -- не да ги хвърлям в реката. И щях да измисля начин да не се секат дърветата. За да може да хвърлят сянка, да пречистват въздуха, да дават клоните си на птичките, да хранят буболечките и тревичките. А  тези хора, които идват в гората и палят огън по поляните, тъпчат и скубят билките , плашат и преследват животните и оставят купища боклуци след себе си, щях много внимателно да следя и наблюдавам. И щях да искам да плащат големи суми , задето са толкова лоши. Или щях да ги карам да садят дървета , много дървета,  да правят хранилки за птиците,  за животните.....

Ако тези лоши Хора ми се противят, щях да им кажа: „ Внимавайте, вие мислите, че сте страшни, но не знаете колко по -- страшна от вас е Природата, ако я разсърдите ....Ако  ви се  ядоса  и реши да ви отвърне, ще има да се каете...."

Така си мисля аз, Черната мряна и вече се унасям в сън ....Хубав сън...сред чисти води и съхранена природа на майката Земя! Кой знае, може пък един ден...