След като това живо същество, нахално и смъртоносно обкръжено от нашите боклуци упорито продължава да ухае, то, ако съвестта ни все още не се е изпарила напълно, би трябвало да почувстваме изключителен срам, най-малкото, пред Живата Земя и да започнем още от сега да поправяме непоправимото...!Бидейки хора, ние сме едновременно и най-щастливите, и най-нещастните същества.
Толкова са много причините, за да решим и положим усилия да си доставим малко „натурална" радост: ще погледнем небето и ще се усмихнем - слънчево или дъждовно, то е толкова необятно, безмерно и всемогъщо! Прегръща изящните птици! Ще отидем в планината, ще наберем дъхави билки, от които през зимата (а и по всяко време) да пием истински чай; ще „поздравим" дърветата, облягайки се на тях и с окото на художници ще се удивим на безбройните им зелени нюанси.
Винаги ни радват многото и разнообразни животни, с които съжителстваме на Земята - дребнички или огромни, космати или не...всяко от тях има своя принос за живота. Доволни сме, ако имаме възможност да потопим крака в морската вода или пък просто да понахраним някой и друг по-общителен гълъб в парка..."Наивно" може би ще каже някой, а друг пък ще недоумява как се е промъкнала тъгата сред всичките безплатни радости?..Ето така:В момента, в който поглеждаме небето, знаем, че непрестанно го атакуваме с огромни вредни емисии; знаем, че ако сме се зарадвали на ловуващ в ливадата щъркел, то друг като него някъде умира, самоуловен в найлоновата торбичка (която днес за последен път взех от магазина!); знаем, че красивите дървета се изсичат поголовно; виждаме, че някой друг преди нас е изтръгвал животворната билка с корен, поради което тя няма да прорасте повече там; знаем, че когато дадено животно ни кара да се смеем и да му се дивим, в същия момент негови милички събратя биват изтезавани и убивани жестоко в името на нашата лъстива (и лъжлива) суета!!! Знаем, че когато жадно пием чаша бистра вода, огромно количество от нея някъде се замърсява смъртоносно - някой си изхвърля вредните бои за багрене на...дънки, например!!! Знаем го всички! Как тогава сами си сътворихме толкова много ужаси? Ние ли, гиздещите се с прословутото клише "Човекът с главно Ч", „натворихме" всички тези бедствия така заплашително, че отвсякъде сега бием тревога ЗЕЛЕНО??!! Възмущаваме се от себе си, когато стане дума за собствените ни боклуци. А тогава кое ни дава моралното право да се присмиваме на прасето и да го използваме за обидно сравнение, поради това, че живее в мръсотия и воня? То е създадено да съществува в такава среда, а ние?...
Сами правим избора си. Човекът е осъден да избира. Имаме воля, чрез която трябва да победим себе си или както ни учи Книгата на книгите: "Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш!"(Бит.4:7). Всяко добро дело в името на здравето на Земята (в случая) е победа за флора, фауна и човек, инвестиция в Живота! Ала ние не полагаме тези усилия, защото може би искаме да видим резултата от "труда" си веднага и „на килограм"; смятаме, че доброто, което ще направим, например да идем пеша до работа, не ще бъде "прието", тоест ще е безсмислено.
Вярно е обаче, че по „зелената" тема сме особено дейни, но сякаш най-вече на словесния фронт - знаем, че е добре да въздействаме на другите с думи, но към това трябва да приложим и съответните си явни и резултатни дела, не само да се възмущаваме, да констатираме и т.н. Защото, когато аз видях онзи люляк, с който реших да започна есето си, тогава мен ме досрамя да кривна (а всъщност „да правна") от пътя си и да му почистя чевръсто, както бих почистила „на свое", тъй че дръвчето да замиришеше още по-силно за благодарност. Ала си продължих и си останах с изводите в главата, пасивно съпричастна. И сега Ви пиша за екология...
Пиша Ви, и че наблягам на естествените, екологични продукти в живота си; не давам излишни пари за дрехи -- купувам само належащото, а другото се стремя сама да си го ушия; същото мога да кажа и за начина, по който се храня - скромно, без да се поддавам на манипулативните реклами и опаковки; предпочитам живата храна и домашно приготвената; спряла съм да си купувам всевредни дезодоранти; сега не помня къде хвърлях опасните батерии, но оттук нататък ще диря съответните контейнери за целта; ходя още повече пеш; хвърлям разделно отпадъци, а на улицата ако не уцеля да си хвърля боклука точно в коша, се навеждам, колкото и малък да е той, и го пускам вътре, а миналата седмица видях и се зарадвах, че и други правят това: едно момче се върна и си хвърли повторно и успешно малкото билетче!; следя за напразно светещи крушки не само вкъщи - наскоро имах работа в обществена сграда и ми се наложи да ползвам тоалетна, която се оказа, че като цяло се помещава в немалко пространство, при това преосветено. Направих си труда и загасих всички крушки на тръгване; преди време исках да си купя плетена блуза от някаква екзотична вълна, защото чух, че много топлели..., но след като видях в интернет по какъв зверски начин се добива и как мъчат животните само и само да се печели, се потресох!!!
Никога не бих искала да ме грее тази „кървава" топлина!!! (Още нещо! - в двора си засадихме елхичка!)Това са щрихи от личната ми „екомания" (може би за някои от нас - трудни, а за други не) правя с желание и радост - мисля, че така действително животът е по-лесен не само за планетата ни, но и за самите нас!...И все пак...много се надявам да се е намерил някой, който да е постъпил по-различно от мен при срещата си с лилавото дърво; някой, който да се е „пресрамил" и да е постъпил разумно; който да е бил видян от друг(и) и този друг да се е почувствал неловко не от какво да е, а именно от показания пример, който после със сигурност ще се мултиплицира!
Има смисъл от всичко! Вярно, че едва ли ще възвърнем първоначалния облик на Земята, но поне да се погрижим за нея, доколкото още диша! Защото тя наистина е жива! И е наша. А всъщност това е истинското „наше"! Нека се отнасяме към него „като към свое"!
Последвайте ни
