Сергей Антонов си отиде като остави след себе си низ от неизвестни, отбелязва АНСА по повод кончината на несправедливо обвинения за атентата срещу папа Йоан Павел Втори.
В обширна статия италианската агенция припомня арестуването на българина и процеса срещу него.
Делото приключи през 1986 г. с оневиняване поради липса на доказателства за участие в покушението срещу главата на римокатолическата църква от 13 май 1981-ва.
АНСА също така допълва, че след като се е завърнал в родината си, Антонов е водел доста затворен начин на живот и е имал и някои психически проблеми.
Името му обаче ще остане завинаги свързано с т.нар. "българска следа" в атентата срещу Карол Войтила.
Тя, от своя страна, имаше връзка с подозрението, че зад покушението вероятно стои Москва и желанието й да елиминира полския папа, който СССР по онова време смяташе за опасен, "трън в петата на комунистическия блок", отбелязва още АНСА.
Тогава се е смяташе, че в основата на атентата е страхът на Москва от западна зараза в Полша, където вече беше създаден първия свободен профсъюз на комунистическия свят "Солидарност", който папа Йоан Павел Втори подкрепяше, допълва АНСА.
В очите на българите съдбата на починалия в София Сергей Антонов, който бе обвинен за участие в атентата през 1981 г. срещу папа Йоан Павел Втори, символизира "Студената война", пише агенция Франс прес.
Антонов бе замесен в атентата от извършителя му - турчинът Мехмед Али Агджа. Той твърдеше, че получил от Антонов пистолета, с който рани тежко папата на площад "Свети Петър" в Рим.
Арестуваният през 1982 г. българин бе освободен четири години по-късно от италианските власти поради липса на доказателства, припомня кореспонденцията на АФП от София.
След връщането си в родината Антонов никога не даде изявление за медиите, страдаше от психически смущения и живееше в изолация. Той бе намерен вчера в жилището си, няколко дни след като бе починал на 58-годишна възраст, според медиците - от естествена смърт.
