АНСА и Франс прес: Сергей Антонов остави след себе си низ от неизвестни

Сергей Антонов си отиде като остави след себе си низ от неизвестни, отбелязва АНСА по повод кончината на несправедливо обвинения за атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

В обширна статия италианската агенция припомня арестуването на българина и процеса срещу него.

Делото приключи през 1986 г. с оневиняване поради липса на доказателства за участие в покушението срещу главата на римокатолическата църква от 13 май 1981-ва.

АНСА също така допълва, че след като се е завърнал в родината си, Антонов е водел доста затворен начин на живот и е имал и някои психически проблеми.

Името му обаче ще остане завинаги свързано с т.нар. "българска следа" в атентата срещу Карол Войтила.

Тя, от своя страна, имаше връзка с подозрението, че зад покушението вероятно стои Москва и желанието й да елиминира полския папа, който СССР по онова време смяташе за опасен, "трън в петата на комунистическия блок", отбелязва още АНСА.

Тогава се е смяташе, че в основата на атентата е страхът на Москва от западна зараза в Полша, където вече беше създаден първия свободен профсъюз на комунистическия свят "Солидарност", който папа Йоан Павел Втори подкрепяше, допълва АНСА.

В очите на българите съдбата на починалия в София Сергей Антонов, който бе обвинен за участие в атентата през 1981 г. срещу папа Йоан Павел Втори, символизира "Студената война", пише агенция Франс прес.

Антонов бе замесен в атентата от извършителя му - турчинът Мехмед Али Агджа. Той твърдеше, че получил от Антонов пистолета, с който рани тежко папата на площад "Свети Петър" в Рим.

Арестуваният през 1982 г. българин бе освободен четири години по-късно от италианските власти поради липса на доказателства, припомня кореспонденцията на АФП от София.

След връщането си в родината Антонов никога не даде изявление за медиите, страдаше от психически смущения и живееше в изолация. Той бе намерен вчера в жилището си, няколко дни след като бе починал на 58-годишна възраст, според медиците - от естествена смърт.