П реди десетки милиони години пясъчните тигрови акули са ловували във водите край Антарктида, пише „Кънвършън”.
Днес от тях са останали само острите им зъби, но те разказват историята на глобалния климат.
Преди около 50 милиона години той е започнал да преминава от „парников”, който е доста по-топъл от днешния, към по-хладен „ледников”.
Хиляди животни буквално се свариха край брега на Канада
Много теории за тази промяна на климата се фокусират върху Антарктида. Съществуват геоложки доказателства, че проливът Дрейк и така нареченият Южен океан са се разширили и задълбочили през това време, като тектонските плочи на Земята са се преместили.
По-дълбоките води довели до зараждането на Антарктическото циркумполярно течение. То обикаля около ледения континент, улавя студените води в Южния океан, поддържайки Антарктида замръзнала.
Но преди 50 милиона години климатът там е бил тропически. Пясъчните тигрови акули са един от най-древните все още съществуващи животински видове на Земята. Те имат стотици зъби, които постоянно се сменят.
Задава се огнена ера с аномалии в климата и пожари
Химическият състав на всеки зъб съдържа важна информация за околната среда, която може да се запази в продължение на милиони години.
Например външният слой е съставен от хидроксиапатит, подобен на емайла на човешките зъби. Той поема кислородни атоми от водата, в която живее акулата. Чрез анализ на кислорода може да се определи температурата и солеността на околния океан.
Зъбите, открити на остров Сеймур, показват, че антарктическите води, поне там, където са живеели акулите, са останали топли, много по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Друга следа идва от химическия елемент неодим, който се адсорбира и замества други елементи във външния емайл на зъба по време на ранното вкаменяване. Всеки океански басейн има различно съотношение на два неодимови изотопа въз основа на възрастта на скалите на дъното.
Доближаваме се неумолимо до критичната точка за климата
Проучването на това съотношение в зъбите позволява да бъдат открити източниците на водата, на мястото, където акулата е умряла. Ако условията са били стабилни, съставът на неодима няма да се промени. Ако обаче съставът на неодима се променя във фосилните зъби с течение на времето, това показва промени в океанографията.
Изследваните проби предполагат, че температурата на водата край Антарктида е била като тази в тропическите географски ширини в наши дни, където живеят съвременните пясъчни тигрови акули.
Последните са доста по-дребни като максимални размери от древните си антарктически предци.
Концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата тогава са били от три до шест пъти по-високи от днешните.
И накрая, неодимът показва, че измененията на глобалния климат са били придружени с активни тектонични процеси.
