Е то едно изречение, което, макар и технически вярно, ще ви накара да звучите като най-закоравелите теоретици на конспирацията: нито един астронавт в историята не е напускал земната атмосфера, пише iflscience.
Юрий Гагарин, Нийл Армстронг, Валентина Терешкова, Кейти Пери, Уилям Шатнър — назовете който искате астронавт, космонавт или космически турист, но никой от тях не е напускал земната атмосфера. Макар да смятаме, че Международната космическа станция (МКС) се намира в Космоса, в действителност тя все още се движи в земната атмосфера и изпитва гравитация със сила около 90% от тази на морското равнище.
„Като се замислите за атмосферата, в която живеем и дишаме тук, на Земята — тя не свършва точно над главите ни. Не свършва на Еверест. Не свършва там, където летят самолетите. Тя продължава и продължава нагоре, и колкото по-високо се изкачвате, толкова по-слаба става плътността ѝ. И все още е там — на много голяма височина“, обяснява експертът по хелиофизика на НАСА Дъг Роуланд във видеоклип.
„Когато стигнете до мястото, където се намира космическата станция — само на няколкостотин мили над Земята — там все още има достатъчно въздух, за да забави космическата станция. И ако не я поддържате с ракети, тя ще се върне обратно към Земята поради въздушното съпротивление — точно както когато шофирате кола“, казва още Роуланд.
Проблемът е в начина, по който определяме атмосферата си. Имаме практически съображения при определянето на границата на Космоса — например за космическите договори — и международно признатата граница е известна като линията на Карман. Но въпреки че по-голямата част от земната атмосфера попада под нея, тя в никакъв случай не представлява ясна граница.
„Макар че наистина няма рязка граница между края на земната атмосфера и началото на космическото пространство, повечето учени използват линията на Карман — разположена на 100 км над земната повърхност — за обозначаване на преходната точка, тъй като 99,99997% от земната атмосфера се намира под тази височина. Проучване от февруари 2019 г., използващо данни от космическия апарат на НАСА и Европейската космическа агенция „Слънчева и хелиосферна обсерватория“ (SOHO), обаче предполага, че най-отдалечената част от земната атмосфера — облак от водородни атоми, наречен геокорона — всъщност може да се простира на близо 391 000 мили (629 300 км) в Космоса, далеч отвъд орбитата на Луната“, обяснява НАСА.
Това проучване установява, че на около 60 000 километра над Земята все още има около 70 водородни атома на кубичен сантиметър. Дори когато астронавтите са стъпили на Луната, те технически все още са били в рамките на земната атмосфера — въпреки че на това разстояние концентрацията спада до около 0,2 атома на кубичен сантиметър. Разглеждайки данни от SOHO, екипът установява, че земната атмосфера се простира до около 50 пъти радиуса на Земята.
„Луната преминава през земната атмосфера. Не знаехме това, докато не изтупахме от праха наблюденията, направени преди повече от две десетилетия от космическия апарат SOHO“, заяви тогава Игор Балюкин от Руския институт за космически изследвания, водещ автор на статията, представяща резултатите.
Това се усложнява допълнително от факта, че Земята и Луната технически също се намират в атмосферата на Слънцето.
„Има този вид дихотомия — преминавате от Земята и земната атмосфера, след това се оказвате в атмосферата на Слънцето. И в един момент се озовавате извън нея, когато достигнете хелиопаузата и границата на хелиосферата“, продължава Роуланд.
„Така че, ако въпросът е: ‘Къде започва Космосът?’ — зависи от гледната ви точка. Ако питате: ‘Къде свършва атмосферата?’ — това е на около 400 мили над главата ви. Но просто не забравяйте, че пространството отвъд нея не е празно. То е пълно с най-различни интересни неща“, заключава Роуланд.
